1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: Fotolia/SlobodanD
Пътешествия

Какво видях в София: германски журналист разказва

14 май 2018

Посетителите на София ще намерят потвърждение на следната мисъл на Курт Тухолски: "Който иска да разбере теснотията на своята родина, трябва да пътува", пише германският "Нойес Дойчланд" в обширен репортаж от България.

https://p.dw.com/p/2xfo8

В навечерието на срещата на върха на ЕС за Западните Балкани чуждестранните журналисти отново насочват поглед към София. В левия германски вестник „Нойес Дойчланд", който по времето на ГДР беше орган на комунистическата партия, Михаел Мюлер е написал обширен репортаж от българската столица под заглавие „София през пролетта". Авторът анализира отношението на българите към собствената им история и в същото време пише с много симпатия за забележителностите на страната. Предлагаме Ви няколко пасажа от тази статия:

„Да, София по очарователен начин стимулира всички сетива и винаги си струва да я посетиш за няколко дни. Към смесицата от сецесион, история и фолклор, от някогашния социализъм и днешния балкански вариант на капитализма в момента между другото се добавя още един аспект. Гвардейците пред официалните сгради днес сякаш вдигат краката си още по-високо. Кавалкади от черни лимузини с включени сирени фучат от летището към някакви официални офиси, към резиденциите и обратно към летището, за да посрещнат още високи гости. Защото до края на юни България е председател на ЕС", пише авторът и ни запознава с 32-годишната Мариела Иванчева, която е стартирала свой бизнес. Младата уебдизайнерка се гневи, че вместо да подпомага бизнеса, държавата дава пари за паметници на „някакъв тип, който преди 1300 години бил спасил Европа". По-нататък в репортажа четем:

"България на три морета"

„С това младата софиянка бърка с пръст в една рана, която всъщност не е само типично българска - тя мъчи хората на целия Балкански полуостров. От една страна 500-те години в границите на Османската империя глуповато се обобщават като „робство" - сякаш собствените боляри са властвали по някакъв друг начин. От друга страна в историята на възникването на нациите и държавите зее огромна дупка. Така че българските политици и идеолози, подкрепяни от престараващи се професори по история, непрекъснато се опитват да прехвърлят един по възможност цялостен мост над тази дупка - чак до днешно време. Символичните статуи край парапета на този мост са трите средновековни столици на България до 1396  - Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, както и София, която от 1879 година е столица на модерната българска държава. А също така различните манастири, например Рилският и Бачковският, както и черквите в Бояна, Иваново и Несебър - за да споменем само няколко имена от доста по-дългия списък на българските културно-исторически паметници в списъка на ЮНЕСКО."

По-нататък в репортажа става дума за споменатия от Мариела Иванчева паметник на хан Тервел. „„Той е спасил цяла Европа от ислямизиране", твърди българският министър на отбраната Красимир Каракачанов, който е както председател на Националния комитет „Хан Тервел - Спасителят на Европа", така и лидер на една националистическа партия, участваща в правителството. Подобни изхвърляния звучат преувеличено и смехотворно, макар и по един симпатичен начин, но свързаната с тях символика в българското всекидневие понякога определено смущава. Например когато една детска градина се кръсти „Всички сме малки българчета". Но това със сигурност не е чак толкова смущаващо, колкото тениските с надпис „България на три морета", които не само се продават, но и се носят в София. Вярно, картата на тези тениски е от далечната 927 година. Но и картата от 1941 стига не само до Черно море, както е днес. Тя се разпростира на юг чак до Солун на гръцкото Егейско крайбрежие, както преди 1000 години, а на запад България достига почти до Адриатика - отделя я само Албания, която, впрочем, през Втората световна също като България е съюзник на нацистка Германия.

"Всичко това не бива да помрачава радостта от едно пътуване до София"

За любопитния посетител и следотърсач центърът на София предлага и други политико-исторически атракции. Паметникът на Ленин отдавна е подменен от статуя на градската закрилница Света София, а на мястото на някогашния мавзолей на Георги Димитров сега се е отворило едно своеобразно голо пространство с открито кафене в единия край. „Не смеят да пипнат единствено Паметника на Съветската армия в едновремешния Парк на свободата", констатира културологът Иво Христов на страниците на всекидневника „Сега". Защото това можело отново да доведе до масови протести в столицата.

Всичко това не бива да помрачава радостта от едно пътуване до София, до България. Напротив. Но трябва да ни отвори очите. Защото потвърждава наблюдението на Курт Тухолски: „Който иска да разбере теснотията на своето време, трябва да учи история. А който иска да разбере теснотията на своята родина, трябва да пътува". И трезво да сравнява видяното с действителността в своята родина, можем да добавим", пише авторът в края на репортажа си от българската столица.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Евробанкноти, евро, пари

"България е в много смущаваща компания"

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница