Хазарт, цигари, порно. Държавата ще ни пази от пороци? | Новини и анализи от България | DW | 25.01.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Хазарт, цигари, порно. Държавата ще ни пази от пороци?

Защо да не забраним хазарта, щом е за доброто на хората? Или да накажем пушачите с отнемане на отпуск? На мнозина това им звучи приемливо. Знам, че с този текст ще ги подразня, но не това е целта ми, пише Георги Лозанов.

В сагата с Националната лотария сблъсъкът на олигархически интереси, преплетени с държавата, усили никога не затихващия консервативен рефрен: „Забранете хазарта в България!”. Стане ли това, от само себе си ще отпаднат въпросите - дали лотарийните талончета не са узаконена измама, кой какви и колко данъци и такси трябва да плаща за тях, кой чий бизнес иска да вземе и т.н. Какво от това, че вместо виновните, така пак ще го отнесе населението, като му се отнеме едно от не многото достъпни удоволствия. При това с претенцията, че е за негово добро. Очакванията, че държавата трябва да го пази от собствената му воля, подхващат на нов глас старата басня за мъдрата държава и простия народ.

Както вече стана с тютюнопушенето и днес зависимите от него са една от най-дискриминираните общности. Не стига, че достъпът им до публични места е напълно ограничен и са изкарани да пушат на студа пред офисите си, ами ВМРО изведнъж се сети, че на пушачите им се полага по-кратък платен отпуск от този на непушачите. Както се казва, цялата Мара втасала, че ще трябва хората да се дебнат кой колко пуши в работно време и дали пък тези, които не пушат, не се разсейват с друго. Съвсем основателно се появи подозрението, че така националистите пускат димка в медиите, за да пренасочат вниманието от актуалните заплахи за здравето, дошли от кризата с водата, мръсния въздух и горенето на вносни боклуци, към претоплената тема за вредата от цигарите.

Отказът от свобода не решава проблемите. Удвоява ги.

Пушенето, пиенето, хазартът, порното… сигурно могат да бъдат наречени пороци (етимологически – несъвършенства, недостатъци), но не ме е страх да заявя, че човешките пороци, чието практикуване не е престъпление, са човешко право. Реализират свободата на избор, която именно се гарантира от доктрината за човешките права и ти позволява да следваш убежденията и желанията си, ако не вредят на останалите. Пушачите не могат да одимяват непушачи без съгласието им, но и непушачите не могат да искат от пушачите да бъдат непушачи. При хазартните игри го няма и този проблем - възможните вреди са само за участниците в тях.

Редакцията препоръчва

Не е излишно да се припомни в духа на Паскал, че човешкото битие е драматично по същността си и за да го понесе човек, без да изпада в екзистенциална депресия, трябва да намери начини да се утеши, да се разсее и разпусне. И пороците са най-популярният такъв начин, който създава огромни индустрии. Особено в модерния свят, където религиозните утехи са загубили предишното си влияние. И това е валидно не само за бедните, но и за богатите общества (хазартът, например, е най-масово разпространен в Германия, например), но за бедните е въпрос на оцеляване.

Така че държавата, за да помогне реално на човека, трябва не да го наказва за пороците му и да му ги забранява, а да вложи усилията си за минимализиране на щетите от тях. Вместо крайно рестриктивния и затова слабо ефективен закон срещу тютюнопушенето, да речем, да съдейства на науката и бизнеса за разработването на безвредни устройства за пушене. Каквато тенденция се появи едва напоследък, но по навик бе посрещната от пуританите „на нож”.

Това, което държавата може да направи по отношение на хазарта, е да осигури възможност на хората да залагат по собствено желание, а не под натиска на подвеждаща информация. Това значи забрана не на хазартните игри, а (както при тютюневите изделия) на рекламата им, която ги налага като престижен модел на поведение и внушава фалшиво усещане за лесни печалби. Означава и задължителна информация едно към колко е реалният шанс да спечелиш в дадена игра. При пороците, както и при политическия вот, е важно изборът да е твой и да е информиран.

Санкциите срещу порно каналите също са неправдоподобни, защото от страна на държавата са съчетани с отказ от адекватни действия. Създаването и разпространението на такова съдържание у нас продължава да е въведено като престъпление в Наказателния кодекс с разпоредби, останали от времето на соца. Същевременно тези канали, евфемистично наречени „програми за възрастни”, се предлагат от кабеларките. И няма защо да е иначе в общество без цензура (поне в сферата на забавлението). Въпросът е обаче, че някъде те са в „общите пакети” на абонатите, без дори да са кодирани. И тук вече наистина порното става опасно за психическото и моралното здраве на децата, защото деформира представите им за секса, свежда го до телесно упражнение без връзка с любовта и отговорността към другия.

Опасен патернализъм

Георги Лозанов

Георги Лозанов

Пороците са сложен социо-културен феномен, сходен с отровите във фармацията - балансът между полза и вреда е в количеството и употребата. Тя предполага свободен избор при възрастните, но и максимална защита при децата, тъй като още нямат културна идентичност и социален опит, за да направят такъв избор.

Това в обратен ред показва, че склонността към репресии срещу възрастните, заради пороците им, е държавен патернализъм, който гледа на тях като на „деца с мустаци”. Радичков беше казал, че „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки”. И тези грешки са допуснати от Бога, така че няма как да бъдат поправени от сърдити на човека дидактици и консерватори.

******

Вижте и това видео на ДВ:

Вижте видеото 05:08

"В нашата държава единственото истинско нещо е лотарията"

Реклама