Франция: решителната битка започва | Новини и анализи от Европа | DW | 01.04.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Франция: решителната битка започва

В случая става въпрос за привилегии, но най-вече за реформи. Френският президент Макрон е решен да реформира държавния сектор, но ще му позволят ли това синдикатите? Двете страни се готвят за решителната битка.

Животът на французите може да стане доста неуютен през следващите седмици. С боклуци по тротоарите - заради стачката на службите по чистотата; без електричество в производството - защото енергийните синдикати обявяват прекъсване на работата; без влакове - заради стачката в държавната железопътна компания. Всички тези мерки на синдикатите са техният отговор на следващия рунд от реформи на президента Еманюел Макрон. Служителите на френската авиокомпания Ер Франс също се готвят да продължат стачните си действия. 

Редакцията препоръчва

Четири месеца синдикатите близаха раните си - не им беше никак лесно да преглътнат тежкото си поражение в стачките от есента на 2017 година. Тогава те успяха да откопчат от правителството дребни отстъпки по отношение на трудово-правната реформа, но не успяха да спрат либерализацията на френския трудов пазар. Обратното - на правителството му се удаде да разедини синдикатите и да задържи в определени граници недоволството на населението. Стачната мобилизация беше сравнително слаба. Тази пролет обаче всичко изглежда по-различно. 

Оспорвани привилегии за малцина

Преди решителната битка синдикатите не само демонстрират по-голяма сплотеност, отколкото миналата есен, но излизат и с амбициозна програма. В центъра на протестите е задлъжнялата с 45 милиарда евро държавна железопътна компания, която трябва да бъде санирана. Реформата предвижда по-малко привилегии за новоназначените служители - например да не излизат в пенсия 10 години преди навършването на редовна пенсионна възраст. Синдикатите приемат това като фронтална атака и планират дългосрочна стачка, която ще започва на 3 април и ще продължи три месеца - на всеки три работни дни ще има по два дни стачка.  

Също на 3 април ще прекъснат работа и службите по чистотата - в редица региони на Франция служителите им излизат в безсрочна стачка. В центъра на протестите и тук е пенсионната възраст: искането на синдикатите е служителите от бранша да излизат в пенсия поне 5 години по-рано, а за някои дейности, вредни за здравето, 10 години преди навършването на редовна пенсионна възраст.

Frankreich Streik Bahngesellschaft SNCF (Reuters/C. Platiau)

Държавните железници SNCF са натрупали 45 милиарда евро дългове

В продължение на цели три месеца смятат да стачкуват и служителите в електро- и газоснабдяването. Те пък настояват за по-добро заплащане. Също както и служителите на Ер Франс, които настояват за вдигане на заплатите им с шест процента.

Застрашен ли е Макрон?

Синдикатите ще се опитат да притиснат правителството, атакувайки го от няколко страни едновременно. Най-сериозната опасност за Макрон и премиера Едуар Филип дебне от стачката на железниците. Наистина анкетите сочат, че повечето французи одобряват премахването на привилегиите на железничарите, но експертите предупреждават, че ако общественият живот във Франция бъде парализиран повече от две седмици, французите ще започнат да се тревожат. С други думи - ще се увеличи и натискът върху правителството за отстъпки.

Примери от миналото не липсват. Френските медии често припомнят есента на 1995 година, когато младият премиер Ален Жупе се опита да наложи амбициозна пенсионна реформа, която също предвиждаше отнемане на привилегиите на служителите в държавните железници. Продължилата седмици наред стачка парализира обществения живот в страната, а правителството беше принудено да отстъпи. 

Изходът - неясен

Frankreich Gewerkschaft Proteste (Getty Images/AFP/D. Ceyrac)

Преди повече от 20 години "Планът Жюпе" се провали под натиска на улицата

Въпреки многобройните паралели има обаче и редица важни различия. За разлика от президента Жак Ширак през 1995 г., Еманюел Макрон излезе с програма за реформи още в предизборната си кампания през 2017. Според допитванията до общественото мнение, се е повишил делът на французите, които - след десетилетия дебати - най-после приемат, че реформите са необходими.

В сравнение с реформите на Шрьодер навремето в Германия, френското правителство подхожда по-предпазливо. На фона на високата задлъжнялост, Макрон възнамерява до 2022 да съкрати само 120 хиляди души от близо 5,6 млн. служители в държавната администрация. 

Малцина експерти се осмеляват да правят прогнози за изхода на сегашното премерване на силите. Политическата динамика във Франция е твърде непредвидима. Ясно е обаче, че ако правителството отстъпи пред натиска на улицата, с планираната за 2019 година, и най-важна за Макрон, пенсионна реформа ще бъде свършено. 

Реклама