Франция преди изборите: без посока | Новини и анализи от Европа | DW | 18.04.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Франция преди изборите: без посока

Това се случва за първи път: в навечерието на президентските избори във Франция четирима кандидати са с изравнени шансове. Надеждата сега е, че избирателите ще гласуват с разума си още на първия тур, пише Барбара Везел.

Няколко дни преди първия тур на президентските избори, ситуацията във Франция е толкова объркана, че се наложи германският президент Франк-Валтер Щайнмайер много предпазливо да предупреждава за опасността от победа на десните популисти. Същите, които обещават светло бъдеще на Франция, но извън ЕС.

Най-вече в Берлин очакват със затаен дъх резултатите от първия тур на гласуването във Франция. Нали от него ще зависи бъдещето на ЕС, благосъстоянието, мира, единството на европейците и още куп други общи ценности.

Възходът на екстремистите

Редакцията препоръчва

За французите се твърди, че на първия тур те винаги избират със сърцето си, а на втория - с разума си. Този особеност на френската избирателна система винаги е успявала да попречи на екстремисти да се доберат до Елисейския дворец. Стремглавият възход на стария комунист Жан-Люк Меланшон обаче показва, че не е изключено на втория тур той да се изправи срещу дясната популистка Марин льо Пен. За кого тогава ще гласува френският избирател, който мисли с главата си? Това, което само допреди седмици изглеждаше немислимо, сега е в сферата на възможното.

Успехът на Меланшон показва, че много французи искат радикална промяна. Изглежда, че за тях е по-важна идеологията, която обещава бляскаво бъдеще, отколкото практическите решения на проблемите. Как иначе да си обясним, че според анкетите Марин льо Пен и Меланшон печелят заедно над 40 процента от гласовете? Сходни са нагласите сред електората и от двата края на политическия спектър: обезкуражени бивши индустриални работници, които винаги са избирали лявото, преминават в дясно и после отново правят завой наляво. Или млади, гневни на парижкия политически елит, избиратели, които търсят промяна. Или пък социално низвергнатите, за които всяко радикално обещание за по-добър живот е добре дошло.

Почти няма разлика

Радикалната левица примамва французите с лозунга "Франция въстава" и обещава да извади страната от ЕС и НАТО, да ренационализира индустрията и да покаже червен картон на финансовия капитализъм. Само не е ясно как ще функционира подобен икономически модел след падането на комунизма в Източна Европа. Разликата между Меланшон и Льо Пен е в идеята за интернационализъм на Меланшон, за който обаче липсват партньори по света.

Кандидатката на "Национален фронт" пък залага на патриотизма. Нейният лозунг гласи "Франция над първо място", но икономическата ѝ програма почти не се различава от тази на радикалната левица. Марин льо Пен използва и същите лозунги и обещания: тя също иска да извади Франция от ЕС и НАТО и да национализира големите индустриални предприятия. За много избиратели това звучи привлекателно и трудно различимо от програмата на радикалните леви. Избирателят ще трябва да се вгледа много внимателно, за да открие неофашисткото наследство на Льо Пен, което си пролича в едно радиоинтервю, в което Льо Пен отрече отговорността на Франция за депортацията на евреите от марионетното правителство на Виши.

Политическият център се разпада

Barbara Wesel Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Барбара Везел

При това съотношение на силите, младият проевропейски кандидат Манюел Макрон е носителят на надежди за европейските съседи. Той единствен излиза като проевропеец с една прогресивно-либерална икономическа политика, която най-сетне трябва да реформира закостенялата френска система. В началото Макрон се радваше на високо одобрение, но междувременно и неговият електорат се колебае, както показват последните анкети.

Все още в надпреварата е и "царят на скандалите" Франсоа Фийон. Той има подкрепата на своите привърженици в провинцията, които са му верни - въпреки разследването срещу него. Или защото са заклети консерватори, или защото вярват в неговия реформаторски курс а ла Тачър. Изглежда, че за социалистите десният консерватор е неизбираем на втория тур. Освен това изобщо не е ясно, дали той ще се класира за балотажа, което за Франция би било равнозначно на политическо земетресение.

Загрижените наблюдатели и съседи на Франция имат само едно надежда. Те разчитат, че французите ще потиснат своя нагон към големите идеологии и ще гласуват с разума си още на първия тур. Дотогава ще следят изборната борба със затаен дъх и с надеждата, че французите ще последват избирателите от Австрия и Холандия, и също ще покажат червен картон на екстремизма.