Франция в Британската общност? | Новини и анализи от Европа | DW | 17.01.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Франция в Британската общност?

Документи на британското външно министерство показват, че през 50-те години Франция е искала да се присъедини към Британската общност. Ето подробности:

default

Според ББС през 1956 тогавашният френски премиер Ги Моле предложил на Лондон съюз между двете страни или като алтернатива присъединяване на Франция към Британската общност. Сензационната история, раздухана от ББС, се опира на британски документи, които са били разсекретени още преди 20 години, но на които едва сега е било обърнато внимание. В правителствен меморандум от септември 1956 например се казва: “По време на неотдавнашното си посещение в Лондон, френският премиер Моле обсъди с британския си колега Идън възможността за обединение между двете страни.” Както се разбира Антъни Идън, известен като външен министър във военновременния кабинет на Чърчил, но злополучен като правителствен ръководител, явно отхвърлил тази идея. Тогава при последвалото посещение на Идън в Париж, Моле подхвърлил идеята за присъединяване на Франция към Британската общност. Идън обърнал внимание на Моле колко трудно ще бъде за гордите французи да признаят върховенството на английската кралица и че Франция би получила статут, подобен на онзи, който има Северна Ирландия.

Колкото и изненадващо да звучат тези подробности, те не изглеждат така неуместни в политическия контекст на 50-те години. По онова време Великобритания и Франция, и двете сред страните-победителки във Втората световна война, имат огромни проблеми. Техните колониални империи се разпадат. Франция е изгубила вече една война в Индокитай и е на път да изгуби още една – в Алжир. Лирата стерлинга и франкът са под силен натиск. И двете правителства следят със загриженост растящото внимание, което Вашингтон обръща на Западна Германия. Аденауер беше вкарал Германия в НАТО, след като френският парламент сам отхвърли плана за европейска отбранителна общност.

През лятото на 1956 се появява нов проблем: Гамал Абдел Насър, популисткият ръководител на Египет, национализира Суецкия канал. Ясно е, че всеки момент в Близкия Изток може да избухне война, тъй като Египет е станал база за нападения срещу Израел. Но при това положение Париж щеше да се окаже на страната на своя съюзник Израел, а Лондон – на своя партньор Йордания. На този фон става понятна инициативата на френския премиер Моле. От огласените сега документи не става ясно дали темата е била повдигана отново след това.

Не е ясно също колко сериозно е било предложението на Моле. Още през 1940/41 тогавашният британски премиер Чърчил излиза на два пъти с изненадващо предложение за съюз: веднъж адресирано към Франция, за да я подкрепи срещу германската агресивност, и веднъж към САЩ, за да съдейства за преодоляване на тамошния изолационизъм. Но и двете предложения имат по-скоро вътрешнополитически хинтергрунд.

Под натиска на поражението в Близкия Изток през 1956 Антъни Идън е принуден да подаде оставка. Ги Моле се задържа на власт още няколко месеца, но нито той, нито последвалите го още трима премиери успяват да да спасят Четвъртата република. На 1 юни 1958 правителствените дела се поемат от генерал Дьо Гол, който преустроява държавата в Петата република. Гордият френски патриот не би се съгласил на никакъв съюз. Напротив: търканията между двете страни, възникнали вследствие на близкоизточната война и може би от инициативата на Моле, доведоха непряко до ветото, наложено от Дьо Гол срещу приемането на Великобритания в Европейската икономическа общност.

Реклама