′′Филмите′′ на Държавна сигурност | Новини и анализи от България | DW | 23.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

''Филмите'' на Държавна сигурност

ДС "възкръсна" на видео. Това стана в края на миналата седмица, когато за първи път бяха показани кадри, заснети от комунистическата полиция. Открили са ги две изследователки, докато са работили над два различни проекта.

Диана Иванова подготвяла филм за историята на Радио Свободна Европа, където е работила близо десет години. Обърнала се към Комисията по досиетата с въпрос дали в архива на ДС съществуват видеозаписи. Била убедена, че такива записи има, след като изследователи в Германия и Чехия отдавна вече откриха видеоархивите на своите бивши тайни полиции. От София обаче получила отговор: МВР твърди, че не е поддържало видеоархив.

„Диана попадна на видеоматериалите на ДС, когато отиде да снима общи планове в архива за нуждите на своя филм“, разказва изкуствоведката Весела Ножарова, която достигнала до видеоархива по друг път: „Заедно с Георги Господинов, Диана Иванова и Майя Захариева работехме над проект за музей на Държавна сигурност. Като куратор знам, че ако редиш подобна изложба, не можеш да се ограничиш само с показване на документи. По стените трябва да има предмети и образи от съответната епоха, неща, които да направят посетителя съпричастен. Така намерих един албум със снимки за „постиженията” на ДС - в него имаше истории за арести и разстрели, с които ДС се е гордеела и е сочила за пример. Но видео нямаше. Точно него открихме най-накрая“.

"Бъдете по-конкретен, Манолов!"

Двете изследователки твърдят, че в архива има около 1 000 филмови ленти, заснети между 60-те и 80-те години. 24 от тях вече са дигитализирани от Комисията по досиетата, защото били съхранявани на по-съвременен носител - VHS. Останалите филми дори не са описани, никой не знае какво съдържат те. Засега Комисията не разполага с нужната апаратура, за да ги прожектира.

„От тези 24 „филма“ на ДС, които изгледахме, най-много ме впечатли разпитът на поета Петър Манолов, проведен от следовател на ДС в края на 80-те години“, разказва Диана Иванова и продължава: „Разпитът е заснет с цели две камери. Както научихме по-късно, разпитът е проведен на 30-ия ден от гладната стачка на поета-дисидент. Той започва да гладува, когато ДС прави обиск в дома му, откъдето иззема ръкописите на неговите стихове. Целият разпит трае около два часа и в него се говори именно за стиховете му. От което следва, че ДС е преследвала хора заради идеите им, изразени включително и чрез поезия. Питат Петър Манолов дали признава, че е писал тези стихове и му искат обяснение защо ги е писал. И какво е имал предвид, като е употребявал например думата „битие“. Когато Петър Манолов отговаря, че е имал предвид „битие в най-широкия смисъл на думата - например космическо битие“, следователят му казва: „Бъдете по-конкретен, Манолов!“. По-късно става ясно, че според разпитващия битието можело да бъде само два вида - западноевропейско и социалистическо“.

Bulgarien Todor Jivkov Grab

Близо четвърт век след паметната 1989-та пълното осмисляне на комунистическото минало все още не се е състояло

Имената на достойните хора

Според двете изследователки, видеоархивът на ДС ще окаже безценна помощ за осмислянето на комунистическия период в България. Те са впечатлени от първата прожекция на тези филми в София, която се състоя миналата седмица, както и от реакцията на един младеж от публиката, роден през 1990 година. Мъжът бил силно впечатлен от достойното поведение на Петър Манолов, но си признал, че никога не е чувал за него. За Петър Манолов не пише по вестниците, не се говори за него. Но за сметка на това журналистите в залата много добре знаели кой е следователят - човек, който и до днес работи като следовател. И дори заема висока позиция. „Как стана така, че днес знаем имената на недостойните, но не знаем имената на достойните“, попитал риторично младежът.

„Убедена съм, че музеят на ДС трябва да се случи като процес, а не като еднократно усилие на малка група хора“, казва на свой ред Весела Ножарова и споделя впечатленията си от реакцията на публиката: „Да говориш с публиката и заедно да откривате погледа си върху тези видеозаписи. Ето ви пример с тази първа прожекция - едни спонтанно възкликват, че познават следователя, а друг се чуди защо не знае имената на достойните хора. Всички останали пък коментират бита, показан на екрана - как са облечени хората през 80-те, каква е била мебелировката тогава. И си спомнят как те самите са живели по това време, къде са били, какво са правили. Ето това искаме да насърчим“.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама