Фийон - (не)опетненият кандидат | Новини и анализи от Европа | DW | 28.01.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Фийон - (не)опетненият кандидат

Франсоа Фийон може и да не е нарушил законите с тлъстите хонорари, които е давал на съпругата си. Но пък скандалът само засилва общото недоверие французите към политическата класа, пише в коментара си Керстен Книп.

Frtankreich Wahlkampf Francois Fillon mit seiner Frau Penelope (picture alliance/abaca/Y. Korbi)

Франсоа Фийон със съпругата си Пенелопе

Това може би щеше да е достатъчно, за да спечели надпреварата за Елисейския дворец: Франсоа Фийон, кандидатът на консервативните републиканци, се представи като строго вярващ католик, човек на реда и правото и с добър финансов нюх. Той иска да видят в него политическата противоположност на сегашния президент Франсоа Оланд, който в началото на управлението си заръча да съдим за него по успехите в борбата с безработицата. От това обаче не излезе нищо: сега безработицата е дори по-висока отколкото преди 5 години.

Редакцията препоръчва

Много французи са гневни на Оланд и защото той обръщаше прекалено голямо внимание на теми като джендър-политиката, правата на мигрантите и националната идентичност. И преди всичко, защото отвъд академичния дискурс, жизненият стандарт на много французи се влоши драматично. Все повече френски граждани изпитват финансови несгоди. Обществото се разделя все по-силно на богати и бедни, на хора с отлични и със скромни перспективи за бъдещето. През 2012 година Оланд разочарова своите собствени и тези на партията му избиратели с твърдението, че не било толкова страшно да загубиш избиратели от работническата класа. За много французи това изявление беше доказателство за пълното високомерие на социалистите, граничещо с предателство спрямо твърдия им електорат.

Католик и земен човек

Франсоа Фийон сега се представя за човека, който може да разреши всички тези проблеми. И който ще стабилизира финансово страната. Вярващият католик Фийон, който постоянно подчертава своята обвързаност с провинцията, прокламира цивилизован патриотизъм, за разлика от хапещия национализъм на Марин льо Пен. Неговият патриотизъм излъчва достатъчно силни импулси, за да заговори също и на консервативните избиратели. Така той наистина изглежда като противоположност на онази висша политическа класа, която, според много французи, се грижи повече за политическата коректност, отколкото се вълнува от грубата действителност в страната.

Knipp Kersten Kommentarbild App

Керстен Книп

Целият този старателно изграждан образ на Фийон обаче сега може да бъде разбит. Ако той не успее бързо да сложи достатъчно убедителни контрадоказателства на масата, рискува да бъде причислен към особено циничните представители на същата тази цинична политическа класа. Човекът, който настоява за удължаване на работното време в края на седмицата без допълнителни възнаграждения, за да облекчи държавния бюджет, и който е решен да съкрати държавните чиновници с 500 000 души, може да се окаже и човекът, който по много съмнителен, от морална гледна точка, начин е обогатявал своето семейство с държавни средства.

Вода в мелницата на льо Пен

Съпругата на Фийон е получавала тройно повече като парламентарна съветничка в сравнение със средното възнаграждение за тази длъжност. Това може и да е законно. Не е легитимно и достойно обаче, защото няма доказателства, че съпругата му е вършила нещо в замяна. Още по-неморално е обстоятелството, че жена му е работила за списанието "La Revue des Deux Mondes", което е собственост на близък приятел-милиардер на Фийон. И за сравнително скромната си дейност за година и половина е получила възнаграждение от 100 000 евро.

Подобни взаимоотношения отравят политическия климат. От тях печелят тези, които принципно виждат в политиците представители на корумпираната класа. Този скандал е добре дошъл за партията "Национален фронт" при предстоящите президентски избори тази пролет. И ако сега Франсоа Фийон не представи задоволителни контрааргументи, ще навреди не само на партията си, но и на страната си.