Фигурата на проститутката в литературата | Начало | DW | 10.01.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Фигурата на проститутката в литературата

Най-древният занаят, проституцията - за него отваря дума включително литературата. И както всяко общество по различен начин третира представителките на този занаят, така и образите им в литературата са различни.

default

Проклината, търпяна, търсена - леконравната жена е изолирана от обществото и същевременно е част от него. Ако реши да се откаже от занаята, да загърби миналото си и да започне порядъчен живот, тя се сблъсква с куп пречки. Проститутката е вечната аутсайдерка. В литературата тя често се среща - в различни нюанси.

Първообразът й откриваме в Мария Магдалена - същата онази жена в Новия завет, която помазва нозете на Исус с миро и за която се казва, че е грешница.

Die Gutenberg Bibel

В Библията първообраз на "грешницата" е Мария Магдалена

И когато една грешница, която живеела в града, узнала, че Исус се отбил при фарисеите, тя дошла с алабастров съсъд с благовонно масло и пристъпила към него, като плачела и сълзите й се ронели по нозете му. И тя изтрила нозете му с косите си, целунала ги и ги помазала с миро.

Исус й прощава греховете и тя се покайва. С други думи, отказва се от греховния занаят, престава да бъде проститутка. Темата намира широко отражение в литературата.

Другояче стоят нещата в антична Гърция. Бракът е чисто икономически съюз и успоредно с него съществуват хетерите. Те са образовани жени, спътници на мъжа, когато става дума за емоционалната страна на връзката. Този облагороден вариант на проститутката срещаме в произведенията на Менандър и Платон - през трети век преди Христа.

През 18 век Кристоф Мартин Виланд се връща към образа на гръцката хетера. В романите си "Агатон" /1766/ и "Аристип и съвременниците му" /1801/ представителки на най-древния занаят са Данае и Лаис. Но те се пречистват от греха благодарение на сантиментална любов.

Johann Wolfgang von Goethe

И в епохата на Гьоте образът на леконравната жена намира отражение в литературата

В баладата си "Бог и баядерка" /1798/ Йохан Волфганг фон Гьоте рисува образа на вярната проститутка, на детински наивната лека жена с добро сърце. Съвсем друг е образът на Луцинда в едноименния роман на Фридрих Шлегел - неговата героиня обича Юлиус, но същевременно има и други любовници. Във финала на романа тя се самоубива.

Реалистично и без илюзии представя Георг Бюхнер куртизанката Марион в пиесата си "Смъртта на Дантон" /1835/. В сцена с Дантон Марион изповядва: "Но аз бях като едно море, поглъщах всичко и затъвах все по-дълбоко. Всички мъже се сливаха като че ли в едно тяло. Природата ми, изглежда е такава, можеш ли да се противопоставиш на природата си?"

Редакцията препоръчва