Фантазиите на кръвта | Новини и анализи от България | DW | 13.09.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Фантазиите на кръвта

Нека сега погледнем проблема от другата страна. Изведнъж в България неофашистите станаха ревностни защитници на човешките права и свободата на придвижване. Защо ли? Ами защото така просто циганите ще си отидат и ще си останем ние набедените „арийци”. Бедата е, че не само крайно-десните мислят така: за повечето българи циганите са чуждо тяло в държавата, някой друг следва да отговаря за тях и ако Европа толкова много ги защитава, нека си ги прибере.

Мълчанието на София става все по-скандално

Roma Siedlung FLASH

Кой отговаря за тях?

Хайде да оставим крайните расисти - да вземем статията на Светослав Терзиев в „Сега”, който се опитва да ни убеди, че ромите някак случайно са се установили тук поради това, че виждаш ли в Османската империя са били толерантни към тях, докато на Запад са ги гонили. Е да, ама историята е такава, каквато е: ромите са български граждани, тук са се родили, имат правата и задълженията на всички нас, следователно българската държава отговаря за тях. Да фантазираме как иначе би могло да бъде е забавно, но безсмислено.

А това, че под влияние на глобалната мобилност нацията се разпада на етноси - българи, турци, цигани, арменци… - не е нещо, с което трябва да се гордеем, напротив, то е доста срамно. Нека припомня как страни като Обединеното кралство се бореха за защитата на своите граждани от афганистански произход, хванати от американците в лагера Гуантанамо. Ако това бяха български цигани, в България никой нямаше да си мръдне пръста. Дори и мобилни, ромите са български граждани и българската държава следва да отговаря за тях - в това френската държава е безспорно права, а мълчанието на властите в София става все по-скандално.

Впрочем, за разлика от расистите, г-н Терзиев се опитва да бъде добронамерен: той пише, че в кръвта на това население е номадският начин на живот, така че трябва да го оставим да си пътува където иска, т.е. текстът звучи като защита на ромите срещу полицейщината на Саркози.

Да оставим фантазиите за кръвта: номади ли са ромите днес? Вярно, че започнаха да се движат повече откакто приватизирахме фабриките и ги изхвърлихме на улицата - но не е ли съвсем същото с етническите българи? В момента у дома работят двама майстори, прекрасни момчета, от които много съм доволен: само дето от месец чакат някакъв работодател да ги повика в Германия. Звънне ли - оставят моя ремонт, зарязват семейства и тръгват. Е какво, да кажа, че в жилите им тече прабългарската номадска кръв, която вода не става? Това, разбира се, са глупости. Колкото по-разбита е една икономика, колкото по-големи са несигурността и липсата на перспектива, толкова по-лесно тръгва човек на гурбет.

Съвсем скоро ще имаме нужда от тях...

Zigeunerjunge in Sofia, freies Bildformat

Интеграция, работа, образование - това е рецептата за справяне с проблема

Тази добронамереност към „номадската култура” изобщо ми се вижда проблематична. Във Франция всяко по-голямо населено място е задължено да осигурява паркинги за „странстващите хора”, което е евфемизмът за номади. От 19 в. насам има романтичен ореол около номадството, актуализиран от хипитата, които не искат да се подчинят на реда и неговите териториални измерения.

Но съгласни ли сме в Европа да живеят хора, чиито деца не ходят на училище или в най-добрия случай сменят училищата всяка година? Които нямат адресна регистрация, не плащат данъци, нямат личен лекар и тъй нататък? Аз не съм. И не виждам защо в името на някаква културна екология трябва да се примиряваме с това положение.

Огромното количество български роми от половин век са уседнали, те искат къщи, работа, достойни условия за живот. Наместо да им повтаряме: „Имаш си човешките права, троши си главата”, трябва да впрегнем цялата мощ на държавата за интегрирането на това население, от което впрочем скоро ще имаме нужда.

Страници 1 | 2 | Цялата статия

Редакцията препоръчва

  • Дата 13.09.2010
  • Автор Автор: Ивайло Дичев, Редактор: Александър Андреев
  • Отпечатай Отпечатай тази страница
  • Permalink https://p.dw.com/p/PAhV
  • Дата 13.09.2010
  • Автор Автор: Ивайло Дичев, Редактор: Александър Андреев
  • Отпечатай Отпечатай тази страница
  • Permalink https://p.dw.com/p/PAhV