Факти и догадки за ′′Южен поток′′ | Новини и анализи от България | DW | 13.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Факти и догадки за ''Южен поток''

Докато премиерът Орешарски уверява, че България е спряла работата по "Южен поток", председателят на парламента Михаил Миков и шефът на Газпром Алексей Милер твърдят точно обратното. Нека да си припомним предисторията.

На 2 юни Еврокомисията съобщи, че стартира наказателна процедура срещу България заради нередности около „Южен поток”. В отговор София временно спря работата по проекта. Опасенията на Брюксел са, че при избора на изпълнители не са спазени изискванията на ЕС. Работата е там, че руският концерн Газпром контролира 50 процента от мрежата на „Южен поток”, включително целия заплануван тръбопровод през България, а това нарушава така наречения „Трети енергиен пакет” на ЕС. Едно от централните условия в този пакет може да се обясни така: не бива едни и същи фирми да контролират както добиването и производството на природен газ, така и транспорта и доставката му до крайния потребител. В противен случай страда един важен механизъм на пазарното стопанство: конкуренцията.

Защо България държи на "Южен поток"

Към този проблем се добавя и фактът, че изпълнител на отсечката в България (заедно с пет български подизпълнители) трябва да бъде фирмата „Стройтрансгаз”, която по произход е дъщерна на Газпром, а освен това беше включена в списъка от субекти, които според правителството на САЩ подлежат на санкции. Тези санкции срещу Русия бяха наложени в хода на украинската криза.

След срещата си с трима американски сенатори българският премиер Пламен Орешарски съобщи, че България спира работата по „Южен поток”, докато не бъдат отстранени забележките на ЕС. В същото време е факт, че за България „Южен поток” изглежда твърде привлекателен. Първо, той ще открие възможност страната да получи отстъпки в цената на руския газ. Второ, ще даде повече гаранции за сигурни доставки, защото заобикаля територията на Украйна. Както е известно, транзитът на газ през Украйна в момента е особено застрашен от газовия спор между Киев и Москва, а България вече веднъж си изпати от такава ситуация. На трето място българите очакват, че изграждането на „Южен поток” ще вкара в страната инвестиции за милиарди и ще създаде хиляди нови работни места.

Шантаж?

Поради всичко това проектът има много привърженици в България, а втвърдяването на европейската позиция срещу „Южен поток” се коментира нееднозначно. Един известен политически наблюдател, пожелал да остане анонимен, заяви пред Дойче Веле следното: „Евросъюзът няма пари да подкрепи Украйна в газовия спор с Русия. Тъкмо поради това Брюксел иска да спре „Южен поток”, за да шантажира Москва и да я принуди да продължи газовия транзит през Украйна. В крайна сметка всичко това става за сметка единствено на българите. Защото накрая „Южен поток” може би все пак ще бъде изграден, само че през Туриця, на която не ѝ пука за европейските санкции”.

За „шантаж” говори и заместник-председателят на външнополитическата комисия в руската Дума Леонид Калашников. Според него, блокирайки „Южен поток”, Западът държи в ръцете си коз, който е много по-силен от досегашните санкции срещу Русия. А австрийският експерт Герхард Мангот смята, че ЕС налага на Русия „санкции през задната врата”. А това означава, че под прикритието на енергийната политика Брюксел води всъщност външна политика.

Bulgarien Politik Gazprom Pipeline

Кадър от ноември 2012 година, когато България подписа инвестиционното решение за строителството на "Южен поток". На снимката: тогавашният премиер Бойко Борисов и шефът на "Газпром" Алексей Милер.

Кризата в София е заради "Южен поток"?

Не по-малко убедителни са обаче и аргументите на онези, които критикуват „Южен поток”. Договореностите са непрозрачни, правителството не желае да даде достъп до документацията, а всичко това говори, че има опасност от корупционни схеми. Някои от наблюдателите смятат, че очакваните постъпления по линия на „Южен поток” ще се използват отчасти не по предназначение - за косвено запушване на бюджетни дупки и за облагодетелстване на фирми и предприемачи, близки до управляващите. А според една интерпретация, която цитират различни български медии и наблюдатели, разпадането на правителствената коалиция в София се дължи отчасти и на неблагополучията с „Южен поток”. Негласното разпределение на привлекателни финансови достъпи между БСП и ДПС предвиждало „Южен поток” като периметър на социалистите, а еврофондовете, дирижирани от няколко министерства - като приоритет на малкия коалиционен партньор. След спирането на две европрограми и замразяването на „Южен поток”, тези предполагаеми схеми вече не работели и правителствената криза била де факто неизбежна.

Според допитванията, на предстоящите предсрочни избори ГЕРБ вероятно ще спечели най-много гласове, а Бойко Борисов може да се завърне като министър-председател. По време на посещението си в САЩ той също отвори дума за „Южен поток”. Когато се върне на власт, ГЕРБ ще прекрати договора с изпълнителя на строежа на българското трасе - консорциум между руската "Стройтрансгаз" и пет приближени до сегашната власт български фирми, ще обяви прозрачна процедура, която ще е в съответствие с европейските правила, а също така ще обяви прозрачни конкурси за находищата на природен газ в Черно море, заяви Борисов в сряда от Вашингтон. Така той се ориентира изцяло към западната позиция по въпроса. Независимо от факта, че тъкмо неговият кабинет подписа договора с Москва за изграждането на "Южен поток".

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама