″Уютният′′ тотален контрол | Начало | DW | 07.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Уютният'' тотален контрол

Тоталният контрол отдавна е факт. Но това няма нищо общо с Кафка, Хъксли и Оруел. Техните фикции са отблъскващи, но не успяват да разтърсят никого. Защо? Отговора търси културоложката Дорис Анзелм.

Направо влудяващо е, че хората просто не искат да се пробудят. Новините за това, че са били подложени на тотално проследяване се редят една след друга и са една от друга по-ужасяващи, а повечето граждани се държат така, сякаш нищо не се е случило.

Писатели и творци изразиха своя протест. Но защо техните политически апели удрят на камък, макар че тези хора чудесно умеят да пробуждат чувства – на сцената, на киноекрана, в изложби или книги? Отговорът гласи: защото техните представи са коренно различни от тези на публиката. “Будните гласове” са повлияни от литературната история: от мрачните, монотонни и натрапчиви визии на Кафка, Хъксли и Оруел. Който е изследвал тази материя по-продължително или е бил разтърсен от нейния ужас, вижда дигиталното проследяване в много по-потискаща светлина.

Факт е, че мрачните предначертания понякога се оказват верни. А понякога реалността може да надмине и най-мрачната фантазия.

Олайн-шопинг и сладки детски личица

Само че много от онези, които се движат из интернет, често пъти усещат нещата по различен начин. Те се чувстват добре в своя хубав нов свят, заобиколени от смартфони, Гугъл и Фейсбук, несмущавани от потискащо-мрачни представи. Мрежата, която оплита цялата им лична сфера, се различава от филмите на ужасите и научната фантастика само в едно: тя е комфортна.

Фиктивните граждани на Джордж Оруел са принудени да живеят в света на “видеоекрани”, които ги следят на всяка крачка, като при това не могат да бъдат изключени и не им предлагат някакво забавление или полза. Други автори подлагат своите герои на друг тип принуда – стягат ръцете им в стоманени гривни, строяват ги в редиците на задължителни мероприятия, предписват им дори книги за задължителен прочит.

В книгите на тези автори никъде не става дума за примамките на онлайн-шопинга, за снимките на сладски детски личица, които се обменят по мобифона с близки и приятели, за портали за сравнения на ресторанти, с чиято помощ човек може да открие къде е най-доброто испанско заведение в квартала. Нито един от тези автори не отворя и дума за удобството от запаметяването на личните данни в интернет, за да не е принуден човек да ги внася отново и отново.

Symbolbild Kamera Videoüberwachung Öffentlichkeit

Реалността отдавна надхвърля и най-мрачните фантазии

Нищо друго не обвързва човека по-силно от усещането, че си е осигурил някакви предимства. Това е принципът на така наречените пей-бек-карти: личните данни се търгуват срещу отстъпки в цените. Като нищо е възможно да се намерят и доста хора, които са готови да разкрият данните от здравния си картон срещу възможността да получат някое лекарство на по-евтина цена. Някои все пак имат възможност за избор, но онези, които са по-бедни, едва ли имат друга въможност, освен да плащат с личните си данни.

Глас в пустиня

Контролът над нас отдавна е станал всеобхватен. Но това няма нищо общо с Кафка, Хъксли и Оруел, нито пък с по-модерните им варианти от сорта на “Матрицата”. Защото във всички тези истории средният гражданин живее в значително по-лоши условия от реалните днес. Тези фикции са отблъскващи или в най-добрия случай интригуващи, но не разтърсват истински никого. Затова откритите писма на писателите си остават глас в пустиня.

Не че “новото следене” е по-безопасно - унищожавайки личната сфера на хората, то унищожава и всички условия за истинска политическа съпротива. Тези нови системи за следене са толкова стабилни тъкмо защото са привлекателни - това ги отличава от всички “режими”, съществували някога.

Водена с класическите представи за ужас от трилърите, борбата срещу тях е обречена на неуспех. Всеки който прави подобен опит, неминуемо ще усети своята безпомощност. Мнозина казват, че и бездруго вече било късно за подобна борба! Само че на практика всичко може да се регулира във и чрез интернет - както защитата на личните данни, така и възможността за обществено участие или демократичен контрол. Вярно е, че това изисква мъчителна и сложна работа в детайл, но от нея има далеч повече смисъл, отколкото от това да се размахва плашилото на Оруел. Защото от 1984 са изминали вече 30 години.

Редакцията препоръчва