Успехите на ′′Сименс′′ в България | Новини и анализи от България | DW | 18.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Успехите на ''Сименс'' в България

Твърди се, че при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград Тодор Живков бил казал: "Тази година завод за полупроводници, догодина - за цели проводници!". Днес това е вече факт - благодарение на "Сименс".

Вече 135 години германският концерн „Сименс” поддържа делови връзки с България. Първите телеграфи, телефони, генератори и рентгенови апарати в освободеното българско княжество носят марката на германския концерн, който в момента е работодател на 370 000 души по целия свят. България е в този престижен списък от 2006 година, когато бе открита производствената инвестиция на „Сименс” в Ботевград. Започнала с 60 работници, само за пет години фабриката на „Сименс” за измервателна апаратура под високо напрежение бързо се разраства. Затова през 2011 година производството се премества в изоставения Завод за печатни платки в Правец, където са били сглобявани едноименните „култови“ микрокомпютри.

Кариера в "Сименс"

“Само за няколко години българската производствена инвестиция на „Сименс” се разшири пет пъти, ако се съди по ръста на новите работни места. Ботевград няма традиции в силнотоковата електротехника, но пък има добри професионални училища и колежи с изучаване на чужди езици. Това ни улеснява в подбора на кадри. Само трима от нашите 300 работници и инженери идват от София. Хората са мотивирани не само от по-високите заплати, но и от специалната бонусна система на „Сименс”, както и от възможностите за професионално израстване чрез академията на концерна“, споделя шефът на новата фабрика в Правец Дечко Карагьозов.

Dechko Karagiozov

Дечко Карагьозов

Той не крие задоволството си от факта, че българското предприятие на „Сименс” вече мери сили по ефективност със заводи на концерна, които имат зад гърба си 80-90 години история. „Ежегодно усвояваме все нови и нови производства, което ни прави конкурентоспособни на международния пазар. Намерихме си и български снабдители, които след това се утвърдиха като доставчици и за други заводи на концерна“, посочва Карагьозов.

Предимствата на България

„Сравнително евтината работна ръка е определено една от основните изгоди на „Сименс” в България. Но още по-важни за нас са високата квалификация на заетите и добрата логистика, благодарение на която разходите ни за транспорт са много по-ниски, отколкото в предприятията ни в Китай, например. Обучаваме всеки новоназначен работник минимум 6 месеца - независимо от образованието му, а инженерите изпращаме за една година в академиите на „Сименс” във Франция и Германия“, посочва ръководителката на представителството на „Сименс” в България Боряна Манолова. Успехите на германския концерн в страната тя свързва и с работата на създадения преди 15 години Център за компетенции в София. Работещите в центъра 60 български инженери създават проекти, които „Сименс” внедрява в цял свят.

Тънкостите на германската практичност

Една от новаторските идеи, които концернът вече е наложил в българския си филиал, е системата за нулева толерантност към трудовите злополуки. В завода в Правец работят 25 одитори, които контролират ежедневно всяко работно място. Тези грижи за здравето на заетите имат и сериозна практическа значимост. „Известно е, че в кръвта, макар и в минимални количества, се съдържа желязо. Ако дори нищожни следи от кръв попаднат върху лентите, с които се изолират високоволтовите бобини в нашето производство, огромното напрежение ще унищожи съоръжението“, обяснява Дечко Карагьозов.

Редакцията препоръчва