Урокът, който ни даде Румъния | Новини и анализи от Европа | DW | 17.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Урокът, който ни даде Румъния

Ако Румъния не се беше присъединила към ЕС, днес не само тя щеше да е в по-неприятна ситуация, а и Западна Европа. Същото важи и за случая с България – въпреки някои съществени разлики между Букурещ и София.

Коментар на Райнхард Везер за ФАЦ:

Събитията от последните седмици в Румъния могат да се тълкуват по различен начин. Който иска, може да види в тях например доказателство за твърдението, че приемането на Румъния в ЕС преди десет години е било грешка: че какво може да каже човек за една страна, в която правителството иска да легализира кражбата на държавни пари в размер до 45 000 евро? Събитията в Румъния обаче могат да се разглеждат и като следствие на една европейска история на успеха - все още крехка, но забележима. Скандалният указ, който извади хората на протест, е не само израз на нахалство, но и на отчаяние: той трябваше да оневини една каста корумпирани политици, които са поставени под засилен натиск. Защото правосъдието в Румъния действа без политически пристрастия и разполага със сурови антикорупционни закони. През изминалите години там бяха осъдени безброй водещи политици, сред които един бивш премиер и много министри. Понастоящем се водят разследвания срещу политици и мениджъри на държавни фирми, също както и срещу други влиятелни личности на всички нива.

Румънците вървят в правилната посока

Румънските институции и закони за борба срещу корупцията бяха създадени в хода на присъединителните преговори с ЕС. Тогава Брюксел искаше да види приемането на сериозни мерки за подсилване на правовата държава. Навремето дори и незаинтересуваните от промените сили не посмяха да окажат открита съпротива, тъй като целта "пълноправно членство" бе твърде важна и за тях. Както и надеждата, че след придъединяването те ще имат достъп не само до парите от Брюксел, както и че ще могат тайничко да обърнат отново всичко в своя полза. Оттогава насам в Румъния се води тежка битка между хората, които действително искат да се преборят с корупцията, и онези, които предпочитат да имитират борба срещу нея.

Крайният резултат от тази борба все още не е известен. Но бързата поредица от осъдителни присъди от последните години е знак за това, че везната се накланя в правилната посока. Повратната точка в тази борба настъпи през 2012 година: навремето управляващата и днес Социалдемократическа партия, която е пълна с бивши комунистически кадри, се опита чрез един вид преврат с парламентарни средства да отстрани президента Траян Бъсеску и отново да подчини правосъдието. Тогава от решаващо значение за провала на тези намерения бе намесата на Брюксел, който настоя за отмяната на всички закони и декрети, които противоречат на румънската конституция.

Напредъкът, който Румъния постигна от началото на присъединителните преговори досега, обаче не е заслуга на Брюксел, а на румънците. Този напредък е дело на политиците от различните политически лагери, на активистите от гражданското общество и на смелите юристи, които задвижиха промяната въпреки съпротивата. И все пак: шансовете им за успех биха били минимални без подкрепата на Брюксел. Или казано с други думи: членството в ЕС откри пред румънците възможността сами да се измъкнат от блатото. И демонстрациите от последните седмици показват, че именно такава е и волята на голямата част от румънското население.

Вижте видеото 00:59
Now live
00:59 мин.

Масови протести в Румъния

Ако не беше ЕС...

Без източното разширяване на ЕС, днес не само Румъния, но и Западна Европа щеше да бъде в много по-неприятна ситуация. От румънския пример човек може сам да си направи извода кои сили вероятно щяха да се наложат в бившия източен блок, ако не беше ЕС. В най-добрия случай източната част на континента щеше да се превърне в биотоп на корумпирани и авторитарни режими. Тя обаче можеше и много лесно да стане средище на беззаконие и националистичиски конфликти. Дори не е нужно да поглеждаме към сценария за големите вътрешноевропейски мигрантски потоци, за да си представим и колко дестабилизиращо щеше да е въздействието върху Западна Европа.

Липсата на успех в борбата срещу корупцията в южната съседка на Румъния - България - и регресът на правовата държава и демокрацията в Унгария и Полша не опровергават тази гледна точка. Те обаче показват, че успехите от последните 25 години не бяха някакъв автоматизъм. От гледна точка на раните, нанесени от комунистическите диктатури на обществата в Източна Европа, и острите катаклизми, които те преживяха след това, е истинско чудо, че смяната на системите премина общо взето спокойно. С приемането на тези страни ЕС прие и техните проблеми, но същевременно избегна и някои сериозни опасности. И това трябва да бъде припомняно много често. Особено сега, когато ЕС е поставен под въпрос и на Запад.

Райнхард Везер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

***

Заглавието е на редакцията

 

Редакцията препоръчва

Аудио и видео по темата