Упадъкът на българското училище | Новини и анализи от България | DW | 11.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Упадъкът на българското училище

Резултатите от изследването PISA отново ни накараха да се замислим за качеството на българското образование. Кой е виновен за упадъка му? Остарелите учебници или слабите учители? Или пък материалната и духовна нищета?

Драмата в българското образование се задълбочава все повече. Международното проучване PISA за пореден път потвърди този факт. Появиха се множество и различни версии за причините, които пораждат трайна функционална неграмотност сред подрастващите българи и ги лишават от каквито и да е перспективи за житейска и професионална реализация. Вече на все по-висок глас се говори за "социална ножица и в образованието", за "масово възпроизвеждане на бедността".

Всъщност всеки българин всекидневно е засегнат или замесен по един или друг начин в проблематиката. За никого не е тайна съществуването на "паралелни учебни практики" или т.нар. частни уроци, нито пък формалността на външното оценяване, пропускането на важни образователни фокуси още от началното училище и "разкъсаните връзки" между ученик и учебник.

"Свързващото звено между ученика и учебника е учителят. Такава е логиката на учебния процес. Учителят е най-важната фигура в него. Той води, подкрепя, въвежда децата в света на знанието. Той трябва да ги мотивира, да ги научи как да учат и анализират, а не просто да ги накара да наизустяват факти", казва Йоана Томова, председател на Съвета на директорите на най-голямото издателство за учебници и учебна литература "Просвета". Тя привежда примери от холандско атестиране, направено през 2008-ма година. Резултатите от него показват, че комбинацията от добър учител и добър учебник води до отличен резултат, тази от добър учител и слаб учебник също води до добър резултат, комбинацията от слаб учител и слаб учебник води до катастрофален резултат, а тази от слаб учител и добър учебник - до слаб резултат. Затова и Йоана Томова е категорична, че най-важни са качествата на учителя, а не качествата на учебника.

Symbolbild PISA-Studie

В международното изследване PISA България се нарежда сред страните с лоши резултати

Търсят се добрите учители

"Ние, разбира се, полагаме усилия да създадем максимално добри и резултатни учебници, защото така подкрепяме учителя и улесняваме ученика. Не винаги това е лесно. По някои предмети учебните програми са излишно натоварени с понятия и факти без никаква логическа връзка. Действащите в момента учебни програми са писани преди повече от 11 години и в тях не са застъпени базисни умения и ключови компетентности. Както е известно, учебниците трябва стриктно да следват учебните програми. Опитваме се да компенсираме недостатъците на учебните програми с разнообразни учебни помагала", обяснява Томова.

Факт е, че днес цялата образователна система се пропуква, въпреки някои отделни добри резултати. Блестящите представяния на наши млади математици и медалите им от световни състезания само ни подсещат за общото ниско ниво. "Подобни успехи се дължат на наличието на специализирани математически гимназии - нещо, което не се среща навсякъде", обяснява Пламен Паскалев, управител на специализираното издателство за учебници и помагала по математика "Архимед 2".

Според Паскалев, в тези специализирани гимназии има и добри, ентусиазирани преподаватели, които са особено важни за успехите на състезателите. "Трябва да се знае обаче, че математическите състезания са нещо като специализирана общност - дават се по-особени типове задачи. Трябва да си навлязъл там, да си на ясно какви са тенденциите и тогава да готвиш състезатели. Ние в това отношение имаме традиции. Съвсем отделен въпрос е ситуацията в масовото училище", изтъква той.

Според него в масовото училище първият проблем е, че няма никакъв контрол от страна на инспекторат и директори и поради това учителите правят каквото си искат, т.е. там няма реални изисквания за повишаване на квалификацията и следене на развитието. Вторият проблем на масовото училище, според Паскалев, е, че много от учителите са лошо подготвени и тотално демотивирани. "Педагогическият профил не е привлекателен и за тези специалности има малко кандидати. Учителските заплати са просто безобразно ниски", обяснява управителят на специализираното издателство "Архимед 2".

Bulgarien Bildung Abiturienten in Sofia

Йоана Томова: "Не е възможно да се решат проблемите в средното образование без да се постави точната диагноза."

Учениците – жертва на образованието

Йоана Томова поставя пръст в раната, назовавайки няколко от най-болезнените теми, които всекидневно обсъждаме. "Най-уязвими са децата, защото те са в центъра на цялата система, наречена средно образование. Те стават жертва на остарелите учебни програми и остарелите учебници (учебниците за гимназиалните класове са писани преди повече от 14 години и са най-стари в системата, а точно по тях учениците се готвят за зрелостните изпити), на недостатъчно квалифицирани учители, на цялата материална и духовна нищета в заобикалящата ги българска действителност, на липсата на адекватно оценяване", казва Томова.

Тя смята, че най-слабото звено е външното оценяване, защото резултатите се използват единствено за вписване на оценката в свидетелството на ученика и предопределят в голяма степен бъдещето му. Томова обръща сериозно внимание на абсурдния факт, че въпросните резултати от външното оценяване след четвърти, седми и единадесети клас до момента не са ползвани за публикуване на рейтинговата система на училищата, за огласяване на успешни учители и добри практики, за анализ на често правени грешки от учениците, за преработка на учебни програми и учебници с оглед на дефицитите. Категоричното ѝ мнение на дългогодишен издател и експерт е, че не е възможно да решим проблемите в средното образование без да поставим точната диагноза.

Редакцията препоръчва