Унизената журналистика | Новини и анализи от България | DW | 09.01.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Унизената журналистика

Поредният разстрел на фигура от престъпния свят в София се оказа не само своеобразно „новогодишно послание” на мафията към властите, но и отново изнесе на показ тежките деформации в българската медиа, пише Г. Папакочев.

default

Журналистическата гилдия пред публичното огледало

Изстрелите на столичния булвард „Стамболийски” в началото на седмицата прозвучаха като истинска „Ода на радостта” за обагрената в ярко жълто медийна среда на „европейска” България. Защото няма по-благодарна тема след постничкия откъм събития празничен новогодишен период от поредна порция куршуми, трупове и кръв, този път гарнирана с печалната публичност на жертва, гравитирала нагло из многобройните маргинални радиостанцийки и кабеларки в продължение на години и натрупала криминални „активи”, за които обикновено се лежи зад решетките повече от десетилетие.

BdT Baby-Python im Regensburger Zoo

Медиите - жадни за сензация

Истинската драма в конкретния случай се оказа не толкова логичната гибел на обречен млад авантюрист, колкото припознаването на въпросната личност като част от медийната общност в страната. Провъзгласяването на жертвата за „български разследващ журналист”, „радио- и телевизионен водещ”, „хроникьор на мафията” и „писател”, дори придаването на допълнителни карати на неговата медийна дейност с определението „скандален”, за пореден път постави пред публичното огледало местната журналистическа гилдия, за да може тя отново сама да се порадва на реалната си професионална физиономия.

А тази физиономия е отблъскваща и жалка...

Цяла седмица името и личността на отстреляната жертва не слязоха от информационните емисии, от вестникарските страници, от студиата на практически всички електронни медии, в това число и женските кулинарни и козметични предавания. Неизбежното митологизиране на личността на потърпевшия, който приживе е мамил по най-безобразен начин с огромни суми пари стотици наивни зрители, слушатели и читатели, премина от „бандитския шик” на връзките му с „героите” на националната мафия, бивши и настоящи, за да стигне до сълзливите откровения на негови медийни колеги и приятели по маса, които нищеха патетично последните си разговори с убития, обещавал им да направи в тяхното телевизионно или радио студио, представете си, зашеметяващи разкрития около поръчковите убийства на знаковите престъпни фигури от българския преход! Дори повече, бивш работодател на убития в местна развлекателна радиостанция (междувременно осветен като агент на някогашните тайни служби) обяви на всеослушание, че жертвата била „най-добрият български радиожурналист през последните 15 години”, но той все пак го изгонил, защото въпросният пускал в ефир реклами за своя лична сметка.

Ausstellungstipps vom 29. Oktober 2009

Кой заблуди чуждестранните медии?

Да задаваш въпроси или да търсиш отговори?

Така, вместо да поставят до втръсване безсмисления въпрос кой и защо ликвидира поредната натрапчива фигура от подземния свят, добре би било малката, но все още разсъждаваща група местни новинари да започне да пита как и срещу какво собствениците на най-маргиналните частни електронни перачници на пари охотно са предоставяли телевизионен и радиоефир на човек с доказано тежко криминално битие? Да се поинтересуват дали чуждестранните медии съзнателно не бяха заблудени, че убитият е „известен разследващ журналист” и „хроникьор на мафията”, както и да потърсят отговор на въпроса защо вместо в затвора след многобройните си присъди, потърпевшият продължаваше до последно да вилнее в луксозни заведения, да се движи с бронирани маркови возила със скъпа охрана и да „грее” като слънце в почти всички телевизионни и радио студиа?

И най-вече мислещите да проучат докога българите ще наричат откровения мошеник „оправно момче”, независимо дали той действа в парламента или от телевизионния екран? Лично аз, искрено погнусен, се отричам от званието „радио” или „телевизионен” водещ. Поне докато нещо, макар и малко, не се промени.

Редакцията препоръчва