Унгарският туризъм в безизходица | Начало | DW | 11.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Унгарският туризъм в безизходица

Унгария има проблем, познат и в България: квалифицираната работна ръка в туризма бяга навън, защото с местните доходи човек не може да оцелее. От 2010 насам 600 000 унгарци са напуснали родината си, някои - завинаги.

Туристическият сезон край езерото Балатон е в разгара си - хиляди се наслаждават на синьозелените води. Въпреки това Геза Сабо не е доволен. Той притежава малко магазинче за сувенири, в което продава пощенски картички и плажни принадлежности: "Няма работна ръка - търсихме навсякъде: в бюрата по труда, в училищата и пак нищо... При това учениците нямат право да работят през уикенда, т.е. не можем да ги ползваме точно когато тук има най-много туристи", казва той.

Хотелиерите също имат проблем. Хенрик Хофман, който управлява три хотела в района на Балатон обобщава нещата така: "Има твърде много дипломирани, но твърде малко истински квалифицирани за тази работа". Той е търсил дори и сред унгарците в чужбина:

"Опитахме се да намерим персонал в Румъния. При нас работят между 100 и 130 души, от които десет процент са от чужбина. Имаме нужда от квалифициран персонал. Наемаме студенти само като помощен персонал по време на закуската, защото тя не се сервира, а туристите се обслужват сами от блок маса. Нашият персонал след това само трябва да прибере всичко и да почисти, а за това не са нужни особени познания".

Заплатите са ниски, данъците - високи

Zimmermädchen bei der Arbeit

Дори най-слабо квалифицираните в бранша предпочитат да работят в чужбина

Край Балатон се търсят най-вече готвачи и рецепционисти, казва Балаш Кранц, който има агенция за студентски работни места. Той обяснява, че квалифицирани служители се намират трудно, тъй като в съседна Австрия печелят в пъти повече: "Там дори и най-нискоквалифицираните взимат 6 евро на час - а това е много повече от тукашното заплащане. Ако някой разполага с 2-3 месеца свободно време през лятото, предпочита да замине, щом има тази възможност".

Това, че студентите предпочитат да работят в съседна Австрия или другаде на Запад, не е учудващо: студентският труд в Унгария се заплаща минимално - няма и две евро на час. Камериерките на Балатон изкарват максимално по 600 евро на месец с бакшишите, а келнерите - към 1000, но с тежък 12 часов работен ден. Затова младите унгарци биха предпочели да работят, например, в Лондон. И там работата е тежка, но поне се печели добре.

Само през последните четири години близо 600 000 предимно млади унгарци са напуснали родината си, някои от тях - завинаги. Просто защото доходите в Унгария не им стигат, за да водят нормален живот. Страната има най-високия данък добавена стойност (ДДС) в целия ЕС - 27 процента. Той се плаща от всички, докато плоският данък за доходите (16%) облагодетелства предимно заможните - така ножицата между бедни и богати се разтваря още повече.

Една от младите курортистки край Балатон също е взела вече решение - ще бяга от Унгария "на всяка цена": "Тук не можем да припечелим нищо, докато навън - ако пестим - ще можем след няколко години да си позволим кола или малко жилище. Непременно ще се махна. Щом се дипломира приятелят ми, ще отпътуваме, поне за няколко години".

Редакцията препоръчва