Украйна щеше да е зле и без война | Новини и анализи от Европа | DW | 24.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Украйна щеше да е зле и без война

Украйна стои на ръба, но войната е само една от причините за грозящия провал. Олигархията и порочната обвързаност между пари и политика са другата голяма заплаха, която забравяме покрай сраженията в Донбас.

Руската агресия срещу Украйна ни кара да забравяме вътрешно-украинските причини за кризата. Протестът на Майдана преди година не беше насочен нито срещу Русия, нито срещу режима на президента Янукович, до чието сваляне в крайна сметка доведе. Хората протестираха срещу цялото развитие на Украйна - откакто е получила независимост до ден-днешен. Протестираха срещу това, че страната попадна в ръцете на един съмнителен елит, възникнал успоредно с разпадането на Съветския съюз. Протестираха срещу необозримата плетеница от комунистически обвързаности, престъпни групировки и амбициозни нови предприемачи.

Да, споровете за бъдещето на Украйна още от самото начало имаха и външнополитическо измерение, но то произтича не толкова от интересите на съседите на изток или на запад, колкото от вътрешното състояние на страната. Когато гледат на запад, украинците виждат страни като Полша, където само допреди 25 години жизненото равнище беше почти същото като в Украйна. Днес светлинни години делят Украйна от средноевропейските страни-членки на ЕС. Не само защото гледани откъм Киев тези страни са сравнително благоденстващи, но и поради видимия факт, че там функционира някакво правосъдие, че гражданските права са гарантирани, а държавата в общи линии изпълнява задълженията си. Когато погледнат на изток обаче, украинците съзират една страна, която се различава от Украйна единствено по това, че има петрол и газ, а печалбите от тях правят живота на мнозинството граждани малко по-поносим. И че там е на власт режим, който прави всичко възможно, за да консервира статуквото.

Новото украинско ръководство не идва от друга планета

Сред украинците нямаше единодушие по въпроса накъде трябва да поеме страната им. Малко преди революцията на Майдана привържениците на западната ориентация незначително изпреварваха онези украинци, които искаха да ориентират страната към Русия - заради културната близост, заради многобройните роднински връзки, заради очакваните икономически изгоди. Така по време на Майдана вътрешно-украинският спор за бъдещето на страната съвпадна с битката, която един авторитарен режим водеше срещу многоликата опозиция, в чиито редици имаше не само истински демократи. А понеже руското ръководство предяви претенцията да диктува политическия курс на Киев, от тази комбинация се разви тежък външнополитически конфликт.

Войната в Донбас консолидира мирогледа на украинското население: в останалата част от страната подкрепата за западния избор е толкова висока, колкото никога досега. Президентът, правителството и едно стабилно мнозинство в парламента се застъпват за демокрация и за радикални реформи в държавата и в икономиката. Засега обаче не са постигнали кой знае какво. Икономиката продължава да върви надолу, все повече украинци живеят в мизерия. Но причината трябва да се търси не само във войната.

Дори във времена на мир Украйна едва ли щеше да се промени толкова бързо. Онези, които през последните десетилетия се добраха до властта и парите, нямаше да се откажат от тях без бой. Персоналът в администрацията, правосъдието и силите за сигурност не може да се подмени от днес за утре. И най-вече: новото украинско ръководство не пристига от някаква друга планета - в голямата си част то произхожда именно от досегашните украински елити. А външният поглед често пъти не може да различи дали става дума за сериозно отношение към демокрацията и правовата държава или пък те са само параван, прикриващ борбите за влияние и печалби.

Ukraine Kiew Proteste

"45 милиона украинци срещу половин милион властимащи и техните олигарси"

Войната допълнително задълбочава тези проблеми. Човешките и икономическите загуби са тежко бреме за Украйна, но не е само това. На фона на външната заплаха неколцина от старите олигарси демонстрираха патриотичен ангажимент, сформирайки доброволчески подразделения, но всъщност просто искаха да се предпазят от застрашаващите ги реформи. Все по-голяма става опасността финансираните от тях батальони да се превърнат в истински частни армии. В същото време правителството се бои и от нещо друго: че необходимите тежки реформи могат допълнително да отслабят и без това нестабилните държавни институции.

Ако ЕС не подкрепи Украйна

И все пак, положението не е съвсем безнадеждно. В правителството очевидно има хора, които се отнасят сериозно към ангажимента си. В парламента ги подкрепят депутати от всички фракции в управляващата коалиция, а реформаторската им решителност получава все повече подкрепа. И най-вече: украинското общество демонстрира забележителна самоорганизация, чрез която поне отчасти компенсира провала на държавата, независимо дали става дума за помощи за войниците или за подкрепата, оказвана на бежанците. Ала без масивна помощ от страна на ЕС Украйна няма никакъв шанс срещу един противник, който иска не само да отцепи източните региони, но и да провали реформите в страната. И обратното: ако днес ЕС не подкрепи Украйна, утре самият той ще трябва да се бори с последиците от грозящия провал на една от най-големите европейски държави.

Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени, Copyright Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва