Украйна: кой ще се престраши първи? | Новини и анализи от Европа | DW | 29.07.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Украйна: кой ще се престраши първи?

Посредниците в украинския конфликт не спират да повтарят мантрата за нуждата от примирие. Примирие, което никой не спазва. За прекратяване на конфликта някой трябва да направи първата крачка, пише Кристиан Трипе.

Ако искате да хвърлите трезв поглед на войната в Източна Украйна, отрезвяването идва бързо. Войната започна през 2014 година, като оттогава досега взе близо 10 хиляди жертви и обърна в бягство милиони цивилни граждани. Споразуменията от Минск поставиха само капак върху конфликта, но не го прекратиха. Войната щеше бързо да приключи, ако не беше руската подкрепа за сепаратистите. Дотук добре, и по-точно – лошо. Освен това обаче мнозина в Украйна явно не искат да се примирят с факта, че конфликтът е "замразен".

Едно ново допитване показва, че 70% от украинците искат компромис, че са склонни на някаква договорка, само и само да се тури край на стрелбата и кръвопролитията в източната част от страната. Но управляващите в Киев сякаш не са в състояние да предложат такъв компромис. Вместо това украинският парламент строи патриотични въздушни кули и обсъжда законопроект за връщането на Донбас. И всеки, който посмее публично да дава нестандартни предложения по въпроса, веднага бива нарочен като изменник на родината и политическа мижитурка.

Правителството срещу гражданите 

Още по-лошото е, че Киев като че ли с всички сили се опитва да дразни хората в окупираните територии. Списъкът с греховете на украинските управници е дълъг. Киев спря например всички енергийни доставки за двата окръга Луганск и Донецк и им наложи мащабна търговска блокада. Хората там вече не получават пари от социалните каси. Към всичко това се добавят грубостите и обидите. Така например министърът на културата в киевското правителство наскоро намекна, че жителите на Донбас имали генетични увреждания. И още е на поста си! Но с подобни приказки едва ли ще спечели умовете и сърцата на своите съграждани…

Alexander Zakharchenko Sachartschenko Ukraine Kleinrussland (Imago/Tass)

Лидерът на сепаратистите Александър Захарченко провъзгласи нова държава - Малорусия

Политиката на ръководството в Киев налага все по-силно впечатлението, че териториите в Източна Украйна вече са отписани. И че правителството сякаш иска не да спре, а да ускори отцепването им. Сепаратистите и техните московски спонсори най-безцеремонно използват тази тенденция. Мафиотските структури на властта в Луганск и Донецк вече издават свои паспорти, които Русия признава. Това може да бъде първа крачка към официално признаване на държавност. Твърди се даже, че в кулоарите на Г-20 руският президент Путин дори заплашвал с такъв вариант. Миналата седмица лидерът на сепаратистите Александър Захарченко дори провъзгласи нова държава на име "Малорусия", която има претенции към територията на цяла Украйна. Дали го е съгласувал с Москва? И какво се крие зад подобни идеи – мегаломания или пък хладни сметки?

Киев няма визия

Нямаше да се налага да гадаем, ако правителството в Киев имаше ясен курс по отношение на източните територии – за техния бъдещ статут, за пътищата към национално помирение. Да протегнеш ръка не означава да се откажеш. Протегнатата ръка е предложение да се действа с разум. Защото, освен всичко друго, много хора отвъд демаркационната линия все още са лоялни към Украйна. Според едно проучване на германски демоскопи, около 56% от гражданите там си представят политическото бъдеще на своя регион в границите на Украйна.

Trippe Christian F. Kommentarbild App

Кристиан Трипе

Но в момента Украйна сякаш няма достатъчно сили за един истински, голям жест на помирение. Такива сили нямат най-вече онези украинци, които изгубиха свои близки във войната. Но работа биха свършили и по-малки жестове от страна на хората в Източна Украйна, на посредниците и дори на Русия, която претендира за двойствена роля – хем като посредник, хем като закрилник на рускоезичните хора. И която и до днес отрича, че участва във военните действия. Тъй че онези, които – с пълно основание - настояват Русия най-после да заеме честна позиция, спокойно могат да направят първата крачка. Тъкмо защото имат пълно основание.

Реклама