Украйна в клещите на Сталин и Хитлер | Новини и анализи от Европа | DW | 18.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Украйна в клещите на Сталин и Хитлер

Украйна няма бъдеще без Европа, както и Европа няма бъдеще без Украйна, твърди не от вчера историкът Тимъти Снайдър. И предоставя съответните аргументи.

В редица свои публикации Тимъти Снайдър подчертава централната, средищна позиция на Украйна в днешния европейски свят. Той припомня възникването на Киевска Рус, когато викингите търсят търговски път между Балтийско и Черно море, и се установяват в Киев точно по време на разпадането на Хазарското царство. После пък Киевска Рус трябва да прави избора между Рим и Византия - един исторически избор между Изтока и Запада, който столетия наред остава ключов за Европа. През 20-ти и 21-ви век Украйна отново се оказва вододел между Изтока и Запада - тя се превръща в плацдарм на двете неоколониални сили през Втората световна война, най-опасното място в света в продължение на цяло десетилетие, а днес е нещо като опитно поле, където се изпробва моделът "повече суверенитет чрез интеграция в Европейския съюз". Защото Украйна няма бъдеще без Европа, както и Европа няма бъдеще без Украйна, твърди Тимъти Снайдър. Ето кратък обзор на тезите му за миналото и бъдещето на Украйна.

Под знака на колониалните концепции

Първата световна война е пряко следствие от възникналия на Балканите модел: нови национални държави да се раждат от руините на разпадащите се империи. В хода на този процес всички европейски "сухоземни" велики сили или претърпяват поражение, или пък са пометени от революции. В резултат на това към 1922 година процесът на деколонизация в Европа приключва. Войната е спечелена от "морските сили" Великобритания, Франция и САЩ, които обаче ограничават правото на народите на самоопределение до вече самоопределилите се нови национални държави в Средна и Източна Европа. Като тези "морски сили" пропускат да направят нещо много важно: да включат новите държави в някакви трайни форми на политическо и икономическо сътрудничество.

Така рецептата "национални държави" се оказва много успешна, когато трябва да се разтурят "сухоземните" империи, и пълен провал в опита за реинтеграция на Европа. В резултат на Стария континент се завръщат колониалните концепции, при това не като някакъв носталгичен спомен, а като съвсем конкретни планове. В началото на 30-те години на миналия век Източна Европа се превръща в опитно поле на проекта за колонизиране на съседни държави. И националсоциалистите, и съветските болшевики са убедени, че голяма част от Европа им се пада по право като колонии.

Украйна играе централна роля още тогава. Точно по времето, когато Хитлер уверява своите симпатизанти, че Украйна е житницита на бъдещия Трети Райх, Сталин наказва с тежък глад украинските селяни, които уж се били обявили против неговите планове за развитие на страната. Мнозина наблюдатели смятат, че в средата на 30-те години тези два неоколониални модела - националсоциализмът и болшевизмът, се състезават кой по-успешно ще победи капиталистическата национална държава в Европа и дори в целия свят.

Hitler-Stalin-Pakt 1939

Украйна попада под натиска на двата трансформационни проекта - съветския и националсоциалистическия

Украйна - център на битката между Германия и СССР

Между 1938 и 1941 година европейският ред, възникнал след Първата световна война, е разрушен. Създадените след 1918 година държави постепенно са съсипани: Австрия, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия, Естония. Разпусната е дори Югославия, възникнала като териториално разширение на победилата Сърбия. Крахът на тези държави идва в резултат от политиката на Германия и на Съветския Съюз, а след сключването на пакта Хитлер-Сталин - благодарение на обединените им политики. Когато обаче през 1941 година Германия предава своите съветски съюзници и стартира операцията "Барбароса", става ясно, че започва съревнованието за новия световен ред. Битката между Германия и Съветския Съюз, която е централна за Втората световна война, се провежда всъщност точно в Украйна.

Срещата между двете неоколониални системи /първоначално като съюзници, после като врагове/, води до смъртоносни резултати. Хитлер и Сталин завладяват намиращите се между двете страни "кървави полета", в които през следващите години умират цели 14 милиона цивилни граждани. Най-многобройни са жертвите от еврейски произход, изпратени в концлагерите; повече от три милиона жители на Съветска Украйна умират в резултат от умишлено наложения глад; над три милиона съветски военнопленници загиват в ръцете на германците; стотици хиляди са разстреляни без съд и присъда - както от съветските власти, така и от хитлеристите. В периода 1033-1945 година Украйна е най-опасното място на цялото земно кълбо, защото точно там се пресичат интересите на двете неоколониални сили.

И ако Първата световна война е триумф на европейската деколонизация и крушение на традиционните "сухоземни империи", то Втората се превръща в нов колонизаторски проект - неуспешен за националсоциалистите и частично успешен за Съветския Съюз. Едва с възникването на Европейския съюз се появява нов работещ модел за преодоляване на колониализма: модел, в чийто център е мирът.

Европейският съюз като спасителен вариант

Днешният Евросъюз се е превърнал в обща родина както на големите някогашни империи, така и на техните по-малки бивши васали. Повечето национални елити възприемат "завръщането" на техните страни в Европа като завършване на проектите за национално освобождение. Украинските революционери от 2013 година също виждат историческата взаимосвързаност между суверенитета и интеграцията - взаимосвързаност, която редица журналисти и учени не разбират и до днес.

Timothy D. Snyder Historiker

Историкът Тимъти Снайдър

А всъщност логиката е елементарна: Европейският съюз просто е отговор на фундаменталните слабости на националните държави, които лъсват през 20-те и 30-те години на миналия век. Страните-членки на ЕС установяват голяма близост с приятелски "велики сили", с които /а и помежду си/ общуват равноправно в рамките на общата зона на свободна търговия и свободно придвижване на гражданите.

На този фон целите, които украинците преследваха през 2013 и 2014, ратувайки за асоцииране с ЕС, стават съвсем разбираеми. Нещо повече - в сравнение с всички останали европейци, гражданите на Украйна навярно най-добре разбират колко важна е интеграцията. Защото Украйна се намира в самия център на най-големите интеграционни и дезинтеграционни проекти на 20-ти век. След Първата световна война тя не успя да стане национална държава, а в по-голямата си част премина към СССР. През Втората световна война пък трябваше да се превърне в най-голямата чисто германска колония. Няма друга европейска страна, поела толкова много от общия акумулиран натиск на двата трансформационни проекта - съветския и националсоциалистическия.

Редакцията препоръчва

Реклама