Украинският покер с Москва | Новини и анализи от Европа | DW | 07.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Украинският покер с Москва

В края на декември е падежът на заем за 3 милиарда долара, отпуснат навремето от Русия на украинския президент Янукович. Няма да платим, уверява сега Киев, който за първи път държи в ръцете си и един силен жокер.

Украинският министър-председател Яценюк обича да громи Кремъл - за войната в Източна Украйна или по повод на влиянието, което Москва се опитва да наложи над прозападното украинско население. В повечето случаи думите му си остават чиста реторика. Не обаче и сега, когато заяви уверено, че Украйна няма да изплати милиардния заем на Русия, освен ако Москва не се присъедини към постигнатото с помощта на МВФ споразумение с частните кредитори за опрощаване на дълговете на страната.

В Украйна руският заем е смятан за подкуп, даден на бившия украински президент Виктор Янукович, за да не подписва Споразумението за асоцииране с ЕС. Именно този отказ на Янукович предизвика протестите на Майдан и през февруари 2014 година омразният президент беше принуден да избяга в Русия.

"Заемът си е заем. А който не си плаща задълженията, във финансовия свят е смятан за приносител на "Черния Петър", казва един западен наблюдател в Киев.

Арбитраж в Лондон

Тримилиардната финансова инжекция обаче е по-особен случай. Първоначално режимът на Янукович сложи парите на борсата в Дъблин, а единственият играч, който прояви някакъв интерес, бе руският резервен фонд FNB. В него, както и в още един фонд, Кремъл вкарва приходите си от продажбите на суровини.

Лондон фигурира като арбитраж по спора около кредита на Путин за Янукович. И ако до 20 декември Украйна не изплати заема, Москва би могла да заведе дело. Киев обаче държи и някои козове.

Nationalbank in Kiew 2003

Сградата на украинската Централна банка в Киев

"Съществува риск за Кремъл ", признава западен банков мениджър в Киев. Вече е имало случаи, при които съдиите в Лондон са отсъждали в полза на длъжниците. Особено когато по политически причини един кредит спъва икономиката на цяла държава. Ако арбитражът вземе такова решение, тогава Москва ще трябва да се прости с трите милиарда долара. Освен това Киев би могъл да използва евентуално дело в Лондон, за да вкара в съдебно решение своята теза за "руската инвазия" в Източна Украйна.

Девалвация на украинската валута

Същинският риск обаче е много по-голям. И той показва колко е трудно, даже във военновременни условия, да бъдат "развързани" две толкова тясносвързани помежду си икономики като руската и украинската.

"Украйна преживя истинска финансова буря през 2014 и 2015 година", се казва в октомврийския доклад на "Global Assоciation of Risk Professionals" (GARD). Причината се корени в икономическия упадък на Украйна и девалвацията на украинската валута. Преди две години едно евро се обменяше за осем гривни, а днес за 26. Почти никой не говори за един друг аспект на "бурята": от 2013 година насам украинската Централна банка е закрила почти 60 банки. През лятото имаше и протести по този повод в Киев. На улицата излязоха предимно дребни вложители, които бяха вложили парите си предимно в малките банки.

И още нещо интересно от доклада на GARD: и до днес в Украйна има три големи банки, които са дъщерни на руски финансови институции. Те разполагат с активи в размер на 8,4 милиарда долара. Освен известната Сбербанк, към тях спадат и ВТБ и малко забележимата Проминвестбанк (ПиБ), която финансира главно фирми. Клиентите на тази банка са най-вече компании с бизнес в Русия. Поради тази причина ПиБ със своите активи от 3,2 милиарда долара е и най-големият руски кредитен риск в Украйна.

Putin und Janukowitsch Treffen 04.02.2013

Киев смята руския заем за подкуп от Путин за Янукович

До 1 декември тези три големи руски банки трябва да предложат концепция за преструктуриране на активите си. МВФ установи в тазгодишните стрес-тестове, че кредитният риск за трите банки заедно съставлява един милиард долара. Затова и Централната банка в Киев би имала прекрасно основание да национализира тези три руски банки в Украйна. При това кредитните им линии нерядко се финансират отчасти от техните руски банки-майки, твърдят запознати с банковите дела. В случая с Проминвестбанк това е московската Външнотърговска банка, зад която стоят двата руски резервни фонда. Те са и спестовната касичка на Кремъл, през която навремето са преминали трите милиарда долара за проруското правителство на Янукович.

Накрая винаги печели банката и... Русия!

Сметката е много проста. Трите милиарда долара заем изчезват, както и трите руски банки в Украйна с активи от 8,4 милиарда долара. Това прави общо над 11 милиарда долара рисков капитал на Кремъл в Украйна. Ето как сегашната икономическа немощ на Украйна изведнъж се превръща в жокер.

В крайна сметка трите милиарда долара за режима на Янукович могат да бъдат приспаднати от рефинансирането на трите големи руски банки. Тогава отпуснатите от московските банки-майки на Сбербанк, ВТБ и Проминвестбанк три милиарда ще бъдат записани като собствен капитал на украинските дъщерни банки. "И вероятно Кремъл ще запази част от влиянието си върху банковата система на Украйна", казва един от засегнатите банкови мениджъри. "Накрая печели банката, а Русия не губи никакви пари". В своите пламенни речи срещу руската агресия обаче украинският премиер Арсений Яценюк не казва и думичка за това.