Украинска писателка: няма как “да се разберем някак“ с руснаците | Новини и анализи от Европа | DW | 13.06.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Украинска писателка: няма как “да се разберем някак“ с руснаците

Не разбирахме случващото се в Сирия, залъгвахме се, че това е някъде далеч от нас. Днес разбираме: същите бомби и ракети, които падаха над Алепо, сега летят към нас, пише за ДВ украинската писателка Юлия Стахивска.

Юлия Стахивска: Същите бомби и ракети, които падаха над Алепо, сега летят към украинските градове

Юлия Стахивска: "Същите бомби и ракети, които падаха над Алепо, сега летят към украинските градове"

В ръцете си държа ключовете от апартамента ми в Буча, който е оцелял. В него са живели руски войници, които обаче дори са поставяли мръсните чинии в мивката. "Извадили сме късмет", си казвам с известна самоирония аз.

"Нямахме нужда от такъв късмет" 

Разбира се, щеше да е по-добре, ако изобщо не бяхме имали този "късмет" - ако не бяхме нападнати от руски войници и ракети на 24 февруари, ако не беше тази осемгодишна война в Донбас, а също и анексирането на Крим. Ако бяхме продължили да живеем в къщите си там и да ходим на почивка на море.

Може би тогава щях да пиша от Ялта за украинските писатели, които са прекарвали летните си ваканции там, като лекаря и поет Степан Рудански, който помага за изграждането на водоснабдителна система в града.

Редакцията препоръчва

Ключовете, които държа в ръцете си, са на ключодържател с таралеж. Забавната висулка е сувенир от Запорожие, от казашкия музей на Хортица – най-големия остров в Днепър. Позволявам си да правя романтични паралели, защото ми се струва, че нищо не се е променило през вековете, и сега украинските "казаци" отново трябва да се борят срещу нашественици, идващи от Московия и през Дивото поле - степния пейзаж на днешна Южна и Източна Украйна.

якак да се разберем"?

Реториката за европейските ценности е чудесна, но мъжете и жените на фронтовата линия защитават преди всичко родината си – както някога. Опасявам се, че "някак да се разберем" за съжаление няма да сработи тук. В крайна сметка руснаците дойдоха с ракетите си, а не да се "договарят по някакъв начин".

Мога да отключа вратата на апартамента с ключовете си, но това няма да е връщане към усещането за безопасност. Едномесечното ми пребиваване в Австрия ми беше дало сладкото усещане за сигурност и нормалност. За живота, в който човек привидно може да прави планове. Там усетих какво си мислят хората: "Не, това няма как да се случи на нас", "всички тези войни са някъде на Изток – било то в Близкия изток, Далечния изток или Източна Европа".

Учудващо е, но дори аз, жена от "Изтока", смятах, че войната е невъзможна. Що се отнася до паралелите между конфликтите на Балканите и настоящата война в Украйна, бих искала да цитирам есето "Ориентализъм" на украинския писател Андрей Любка. Според него война е възможна само в Източна Европа при православните и славяните, извън Европейския съюз. От друга страна, на Стария континент никога повече не трябваше да има война - все пак Европа е в НАТО и е научила урока си от Втората световна война, помни разрушените градове и милионите загинали. Затова: Никога повече!

Лошото е, че сирената, която ме събуди в първия ми ден в австрийския град, беше съвсем истинска, не беше фантом, макар и да беше тестова. Сякаш искаше да ми припомни, че луксът на мира и сигурността е невидим като въздуха. Там на сирената не ѝ се обръщат внимание, сякаш е досадна муха, чума, която никога няма да се разпространи по тези земи. Това е съвсем очаквана и здравословна реакция на хора, чиято държава просто е имала повече късмет в географско отношение.

Зверствата на руските войски в Буча шокираха света

Зверствата на руските войски в Буча шокираха света

Конфликтите вече не са локални

Но "моят Изток" също не успя да разбере конфликта в Сирия, например, и хората се дистанцираха от него: "Добре, това е някъде в Близкия изток, там винаги е било неспокойно, всичко може да се случи. Някои бежанци бягат към ЕС и те се използват подмолно за създаване на напрежение по границите, както се вижда от действията на Беларус на полската граница. Жал ни е за тях, но какво можем да направим? Те просто нямат късмет." Но сега вече разбираме: същите бомби и ракети, които падаха върху Алепо, сега летят към украинските градове.

Спомням си как в един супермаркет в Буча продавачка, преселила се от Донбас, се оплака, че през 2014 г. в Киев почти никой не е обърнал внимание на руската инвазия в Източна Украйна. Тя донякъде беше права. В края на краищата това е само Донбас, "където всичко може да се случи".

Всички тези конфликти все още са условно ограничени географски, но вече не са локални конфликти. Вече не са само някъде в "митичния Изток". Този "Изток" се измества все повече на Запад.

Юлия Стахивска е украинска писателка, журналистка и илюстраторка. Авторката на редица книги е родена в Житомир през 1985 година, където е завършила Държавната художествена академия. Днес живее в Киев.