Ужасяващото престъпление от Мюлхайм: какво ли има в главите на тези деца? | Новини и анализи от Европа | DW | 10.07.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ужасяващото престъпление от Мюлхайм: какво ли има в главите на тези деца?

Ужасяващата новина за изнасилването в Мюлхайм, за което се предполага, че е извършено от деца с български паспорт, повдига редица въпроси. Криминолози обясняват как се зараждат идеите за подобни деяния в детските глави.

Престъплението е извършено близо до тази велоалея в Мюлхайм

Престъплението е извършено близо до тази велоалея в Мюлхайм

Новината за изнасилването в Мюлхайм, за което се предполага, че е извършено от пет деца на 12 и 14 години с българско гражданство, шокира Германия. Ужасяващото престъпление повдига редица въпроси. Един от тях гласи: Как се зараждат в детските глави идеите за подобни криминални деяния? Списание "Фокус" публикува разговор с експерти-криминолози, които се опитват да обяснят точно това.

Според нюрнбергския криминален психолог Рудолф Ег, престъплението от Мюлхайм, подобно на един случай от пролетта на 2018, се дължи на "комбинацията от възникналата групова динамика и желанието да се демонстрира сила и сексуалност". Неговият колега Кристиян Пфайфер, основател на Института по криминалистика в Долна Саксония (KFN), добавя още един фактор. Той говори за "отчаянието от ролята на аутсайдери".

Фаталната групова динамика

Експертите са на мнение, че при престъпления от този род особено трагична роля играе т.нар. групова динамика. Обикновено винаги има водач, който подстрекава и подтиква останалите членове на групата, пояснява експертът Томас Близенер, който дава за пример случая от април 2018, когато осем младежи на възраст между 14 и 16 години (бел.ред.: с български паспорти), изнасилиха 13-годишно момиче в град Фелберт. Близенер подчертава, че важна роля за ескалацията на насилието обикновено играят "придружаващи лица, които не се осмеляват да действат сами", както и "съучастници, за които деянието е начин да се издигнат в груповата йерархия".

Експертът по поведенческа психотерапия Кристиян Людке допълва, че колкото по-голяма е една подобна група, толкова по-малко вероятно е някой от участниците в нея да спре останалите. В подобна ситуация отделният индивид е склонен да смята, че останалите се държат по-лошо от него или пък напразно очаква някой друг да сложи край на деянието. "Може дори да се стигне до - типично мъжкото - състезателно мислене, при което всеки иска да се докаже като по-суров и по-силен от останалите.

От значение са и културните особености

Кристиян Пфайфер обяснява и това, че подобни деяния често се дължат на различни културни особености - като например "патриархални разбирания за семейството". Експерт добавя, че произходът на извършителите, в случая - от България - играе дотолкова роля, доколкото деца и младежи с чуждестранен произход понякога имат чувство за малоценност спрямо своите германски връстници. "Особено трудно става, когато те се смятат за аутсайдери. Това подсилва у тях потребността да търсят начин за спечелване на вниманието", казва реномираният криминолог.

Пфайфер вярва, че този тип престъпност може да се овладее с помощта на целенасочена образователна и социална работа с децата и младежите. Преди 20 години децата от руски и турски семейства, например, са били с най-голям дял сред малолетните извършители на престъпления. Междувременно обаче тези две групи не се отличавали съществено от останалите си връстници по броя на извършените престъпления.

"Образованието е най-важният фактор, който помага за овладяването на този проблем", казва Кристиян Пфайфер. Той категорично отхвърля предложението на председателя на полицейския синдикат Райнер Вент, който пледира за това възрастта, от която младежите се считат за наказателно отговорни, да се снижи от 14 на 12 години. Според Пфайфер, мястото на 12-годишните не е в затвора. "Това, от което подобни млади извършители действително имат нужда, е помощ от страна на различни институции и Службата за закрила на децата, както и от частни организации, които да се погрижат за пълната интеграция на децата в обществото", убеден е експертът.

Междувременно германските медии публикуваха информацията, че семействата на двете 12-годишни деца, участвали в престъплението в Мюлхайм, са отказали помощта на Службата за закрила на децата. 

Реклама