Ужасът в белградския ″Пешавар″ | Новини и анализи от Европа | DW | 18.01.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ужасът в белградския "Пешавар"

Минус 15 градуса, глад и нечовешки условия: в бивш склад в Белград вегетират бежанци, които все още се надяват да продължат пътя си към Западна Европа. В Сърбия спорят кой е отговорен за мизерията на тези хора.

Условията на живот в „малкия Пешавар” са ужасяващи. Абас Хан лежи върху едно сиво одеяло направо върху пода на стария склад край гарата в Белград. Протрити обувки са подредени в един ъгъл. Навсякъде са разхвърляни мръсни одеяла, които дават поне малко закрила от студа в зимна Сърбия. Повечето млади мъже са от пакистанския град Пешавар. Сръбската агенция за бежанците се опитва да издири първо непълнолетните сред тях и да ги настани в официален бежански лагер. "След няколко дни може би ще дойде и нашият ред", казва Абас Хан, който не влиза в тази възрастова категория. В родината си е работил като търговец на коли, но талибаните го изнудвали и заплашвали, затова бил принуден да бяга. Той живее тук от пет месеца и е ветеран в импровизирания подслон.

В запуснатия склад мирише на човешка пот и урина. В склада се носи задушаващ пушек от малките огньове, на които бежанците си греят ръцете и готвят. Над 1. 000 мъже и младежи живеят тук. Някои казват, че не са получили място в редовен бежански център, други изобщо не искат да бъдат регистрирани, защото се страхуват, че ще бъдат откарани в Прешево, където се намира зловещият бежански лагер край границата с Македония. Трети просто се надяват да сключат сделка с каналджиите, които действат в Белград.

Местоположението на сръбската столица е благоприятно за това - градът е разположен само на час път с кола от хърватската граница и на два часа път от унгарската.

Абас Хан вече на два пъти се е опитвал да стигне до ЕС и по двете трасета. И двата пъти - безуспешно. "Веднъж преминахме през нощта през хърватската граница и ходихме близо 18 часа пеша. Когато ни заловиха полицаите, започнаха да ни бият. Взеха ни парите и мобилните телефони. А когато се опитах да се защитя, започнаха да ме бият още по-жестоко", казва той.

Болни и въшлясали

Serbien gestrandete Migranten leben in verlassenen Gebäuden in Belgrad Gesundheitscheck Ärzte ohne Grenzen

Пред фургона на "Лекари без граници"

"Много от бежанците идват с кожни инфекции или бронхит", казва лекарят Неманя Радованович. Към малкия камион на организацията "Лекари без граници" постоянно прииждат нови пациенти. Повечето са с настинки, но има и по-тежки случаи. "Досега имахме пет случая на измръзване и трябваше да ги закараме в клиниката по хирургия. Имаше обаче и случаи на изгаряния от лагерните огньове", казва лекарят.

От няколко месеца в Сърбия се води оживена дискусия за въшлясалите бежанци в склада и за множеството болни сред тях. Едва през последните дни обаче, когато в Белград започна да вали обилен сняг и температурите паднаха до минус 15 градуса, чуждестранните журналисти просто "окупираха" мястото, за да снимат мизерията на събраните там хора.

Някои сръбски медии писаха, че тъкмо този журналистически интерес, включително и от чужди медии, е накарал правителството да отпусне множество автобуси, с които да прекара поне известна част от бежанците в по-добри приюти.

Носят се слухове, че складът зад гарата в Белград може да бъде опразнен. "Надяваме се, че мигрантите ще се преместят доброволно, когато узнаят, че ще бъдат настанени в близост до Белград", заяви говорител на Агенцията за бежанците. В някои кръгове преобладава мнението, че за мизерията на бежанците са отговорни доброволните помагачи, които окуражавали мигрантите да останат на улицата. На практика обаче са останали твърде малко организации, които се грижат за бежанците. Една от тях е "Hot Food Idomeni", която раздава топло ядене за обяд. Стотици хора търпеливо чакат на опашка, когато се раздават порциите с храна – обикновено леща или фасул с парче хляб.

Сред доброволците е и Радош Джурович, който ръководи една неправителствена организация в помощ на кандидатите за убежище. "Властите твърдят, че тези хора предпочитали да мръзнат, вместо да бъдат премествани в бежански лагери”. Джурович обаче е убеден, че това не е вярно. Лагерът в Белград е препълнен и бежанците биват препращани в приюти на стотици километри. Много от бежанците изпитват и страх да не бъдат незабавно върнати в родните им страни. И това не са празни слухове. Медиите потвърдиха, че през ноември полицаи свалили от един градски автобус седемчленно иракско семейство и принудително го изтласкали отвъд зелената граница с България, независимо че иракчаните били редовно регистрирани и тъкмо били на път към бежански център в Южна Сърбия. Разследването срещу тези полицаи приключи без резултат. Оказа се, че никой не е в състояние да установи кои са били въпросните служители.

 "Сръбското правителство както винаги се престарава", казва Джурович. Когато германските граници бяха отворени, Белград проявяваше щедрост към бежанците, а сръбският премиер дори разкритикува унгарския си колега Орбан, който тъкмо издигаше ограда по границата. Сега обаче в Европа има нови правила и Сърбия прилежно са нагажда към тях. "Нашето правителство предоставя само 6 000 места в приютите за бежанци и постоянно повтаря, че страната нямало как да се превръща в „събирателен център за мигранти", допълва Джурович.

"Доплака ми се, когато видях как живеят тези хора"

В запуснатия склад край гарата на Белград внезапно настъпва оживление. Всички се събират около един мъж. Това е Лукас Зигфрид, който преди 11 години е създал организацията "Elim Open Doors", която се грижи за професионалната интеграция на бежанците в Швейцария.

"Доплака ми се, когато видях това тук, защото имам чувството, че съм се върнал в 19-и век. Подобни условия не бива да съществуват в днешна Европа", казва. Той подава  празен лист хартия на бежанците и ги моли да впишат своите имена и номерата на мобилните си телефони. "Преди няколко години Швейцария прие контингент от около 3 000 нуждаещи се сирийски бежанци. Тези хора тук също се нуждаят от помощ и затова искам да представя този списък на швейцарското правителство", казва Лукас.

 Абас Хан от "малкия Пешавар" не е изгубил оптимизма си. Надява се някой ден да достигне до Франция. Плановете му за тази вечер обаче не са толкова амбициозни. Иска му се поне да се нахрани като хората. Негов приятел вече реже на дребно доматите и лука. "Той ни е като майка, защото готви за нас. Нямате представа каква вкусотия е това", казва зeвзекът на групата Абас Хан.

Редакцията препоръчва

Реклама