Ужасните български пороци | Новини и анализи от България | DW | 24.10.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Ужасните български пороци

И на тези избори българската демокрация плати висока цена заради старите си пороци. Пак се търгуваха гласове, пак се гласуваше под натиск, а многобройни местни олигарси пак си купиха още години спокойно бъдеще.

Демокрация ли?

Демокрация ли?

Българите не вярват на политиката и се отчуждават от нея. Включително и поради това, че дойдат ли избори, всеки път наблюдават срамната търговия с гласове. Потвърждава го Диана Ковачева от Асоциация "Прозрачност без граници". Тя припомня, че всеки пети избирател е бил готов да продаде гласа си, а цената тази година е стигнала до 70 лв. на глас в Плевенско и 100 лв. в Приморско.

В капана на принудата

Още по-отвратителна практика е така нареченият "контролиран вот". Тоест, когато хората гласуват под някаква принуда. Преди изборите хиляди хора са били подложени на психо-натиск, на заплахи с уволнение и на същински разпити, а на изхода на избирателната секция вчера много често се водеха разни съмнителни списъци, които също са инструмент за сплашване и контрол.

Bulgarische Lew

Няколко банкноти срещу глас

Тази година особено се набива на очи явлението "застъпници", потвърждава правозащитничката. Както е известно, става дума всъщност за хора, които срещу пари или натиск са обещали не само своя глас, но и гласовете на близки и приятели. Диана Ковачева изброява всички тези главни механизми за манипулация, а социалният антрополог Харалан Александров пресмята, че общо на двата тура на изборите в капана на принудата ще бъдат хванати 400-700 хиляди гласоподаватели.

Всичко това започва да оказва влияние както върху качеството на политическия процес, така и върху картината на българското общество като цяло, обобщава Боряна Димитрова от Алфа Рисърч. Тя припомня, че в неделя гласуваха по-малко от половината български избиратели. Да, техният избор е легитимен, но той въпреки това обрича демокрацията на ерозия, смята тя. Защото критичните настроения сред неучастващите в изборите като правило бързо ескалират и се насочват не само срещу конкретните избрани личности, но също така и срещу партиите и институциите. Отчуждението от политиката е отчуждение от институциите, които в България и без друго се ползват с много ниско доверие. Тъкмо това е най-големият риск пред стабилността на една страна.

Дефекти с дълготраен ефект

Три са според Боряна Димитрова големите минуси на тези избори. Нямаше пряко политическо състезание между основните кандидати за президентския пост, а това лиши кампанията от информативност, яснота и привлекателност за избирателите. Второ, партиите свалиха гарда пред местните икономико-олигархични кръгове и фактически им помогнаха да се легитимират, след като "припознаха" техните представители като свои кандидати за кметове. И трето, дефектът с най-дълготраен ефект: традиционната десница продължава да се топи. ГЕРБ не успя да убеди избирателите с десни убеждения, а другите десни партии просто не са в състояние да се преборят за техния вот.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание