Ужасите в руските затвори | Новини и анализи от Европа | DW | 02.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ужасите в руските затвори

Робски труд, недоспиване, побой: правозащитници критикуват лошите условия в руските затвори. Там задържаните са изложени на силен психически натиск и тормоз. Бивши затворници разказват за ужаса, преживян зад решетките.

Намиращата се в гладна стачка Надежда Толоконникова от пънкарската група "Пуси Райът" изрича сериозни обвинения срещу условията в руските затвори. В нейно открито писмо, което беше публикувано на 23 септември във вестник "Ди Велт", се казва: "Ежедневието в наказателния лагер е устроено така, че потискането на волята на човека, неговото сплашване и превръщането му в безропотен роб се извършва от други затворници - от отговорниците на отделните бригади, които получават указанията си от ръководството на затвора."

Думите на Толоконникова предизвикаха буря от възмущение. При това от години насам има оплаквания от страна на затворници и правозащитници, които заклеймяват нечовешките условия в руските затвори.

Наследството на Сталин

По официални руски данни, през 2012 година в руските наказателни лагери е имало над 585 000 затворници. Към този брой се добавят още близо 260 000 души, които са задържани в следствени арести.

На територията на Република Мордовия, която се намира в състава на Руската федерация, още по времето на Сталин са били построени особено много наказателно-изправителни лагери. По съветско време "враговете на народа" са излежавали там присъдите си. Мордовия се намира на около 500 км югоизточно от Москва. Само в гористата местност край железопътната гара на Потма са разположени цели 18 наказателни лагера. От двете страни на шосето се редят безброй наблюдателни кули. Зад бодливата тел са затворите за осъдените с доживотни присъди, за чужденци, жени, мъже, бивши служители на реда, майки с малки деца и хронично болни.

Russland Straflager in Mordowien

Наказателен лагер N°14: на плаката се вижда какво произвеждат затворничките

Хора втора категория

Двата лагера за жени - N°13 и N°14 - са разположени един срещу друг. Светлана Бахмина от Москва е изпитала на собствен гръб ежедневието в лагер N°14. Именно там излежава присъдата си и Надежда Толоконникова. Бахмина е била в този затвор две години и половина. Бившата юристка, работила за петролния концерн "Юкос", е била осъдена за злоупотреби и данъчни измами - също както и шефът ѝ Михаил Ходорковски.

"В началото преживях истински шок", спомня си Бахмина. "Близо 100 жени бяха настанени в една барака. Къпането беше разрешено само веднъж в седмицата. За да се мият, жените пускаха по малко вода от радиаторите, като същевременно внимаваха да не ги забележат надзирателите", разказва тя. В бараката имало тоалетна, но тъй като тя не била в изправност, им се налагало да излизат навън и да ползват клозет с клекало.

Според Бахмина, най-лошото в лагера обаче не било суровото ежедневие, а отношението към задържаните, както и взаимоотношенията между самите тях. "Надзирателите се отнасят към задържаните като към хора втора категория", казва тя. И макар принудителният труд в руските наказателни колонии отдавна да е отменен, по нейните думи там постоянно се налагали наказания на онези, които уж отказвали да се трудят. "Постоянно работехме наднормено. Почти като на поточна лента. Има производствен план, който всички са принудени да изпълняват. Който не се справи с нормата, става обект на нападения от страна на останалите жени", разказва Бахмина, която е пусната на свобода предсрочно през април 2009.

"Невероятен психически натиск"

Ежедневието в лагера е подчинено на строги правила. "Ставане в шест сутринта, гимнастика на открито, обличане, закуска. В седем започва трудовият ден", разказва Зара Муртазалиева, която е излежавала присъда в лагер N° 13. Чеченката Муртазалиева е била осъдена на осем години и половина лишаване от свобода за участие в подготовката на терористичен удар. Правозащитната организация "Мемориал" я класифицира като политически затворник, чието обвинение е било конструирано от тайните служби.

"В лагера трябваше да шием всевъзможни неща - като се започне от военни униформи и ръкавици, та се стигне до палатки", разказва 30-годишната жена. Средно на месец Муртазалиева получавала за труда си по около 700 рубли - това са близо 15 евро. Като чеченка тя била под особено строго наблюдение в лагера. На няколко пъти била пребивана. Онова, която най-силно я тормозело, била невъзможността да остане насаме поне за няколко минути. "Навсякъде са разположени видеокамери, човек е изложен на невероятен психически натиск", казва Муртазалиева. След пускането ѝ на свобода преди една година, тя заминава за Франция, където междувременно е получила политическо убежище.

Russland Straflager in Mordowien

Надежда Толоконникова излежава присъдата си тук

Един различен свят

Журналистката и правозащитничка Зоя Светова от Москва нарича наказателните лагери в Мордовия "различен свят, от който никой не може да избяга". Затворническата администрация е най-важният работодател в региона. Цели семейства от поколения насам работят в лагерите.

Светова обаче признава, че в затворите междувременно има и някои подобрения. Така например хората с първа присъда били настанявани отделно от закоравелите рецидивисти. По-важното според Светова обаче е друго: тя се надява руското общество постепенно да започне да проявява по-голям интерес към условията в затворите.

Редакцията препоръчва