Убийството на Георги Илиев | Новини и анализи от България | DW | 29.08.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Убийството на Георги Илиев

Убийството на Георги Илиев едва ли ще учуди някого в България. След като преди две години бе застрелян Илия Павлов стана ясно, че обявеното от самия него отрязване на опашката на гущера ще протече по доста по-различен начин отколкото си е представял шефът на Мултигруп. Коментар от Явор Дачков

default

Същността на прехода в България, неговата сърцевина се състоеше в следното – неограничената политическа власт от преди 89-та година да се трансформира в неограничена икономическа мощ след края на комунизма. Този преход бе осъществен от властта в сянка, която започна подготовката за гигантската трансформация далеч преди тя да стане видима за обикновените българи. Тази власт подбираше хора, които да свършат мръсната работа, превръщаше ги в герои на новото време, даваше им всичко след което им го отнемаше за един миг - с един изтрел. Кратката биография на Георги Илиев, публикувана веднага след убийството му е доста показателна в този смисъл. Роден в Кюстендил през 1966-та, възпитаник на кюстендилската школа по борба и училището “Олимпийски надежди”, републикански и балкански шампион. През 1983-та е регистриран за кражба, а през 86-та е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. Освободен е предсрочно през 91-ва…Защо ли? Основният контингент от който бяха създадени мутрите в България е с биографията на Илиев. Млади, криминално проявени момчета, предимно спортисти, предимно агресивни, предимно от провинцията, непременно познати на органите на реда. Впрочем последните след 89-та се превърнаха в организатори на хаоса и тъкмо те създадоха мутантите от типа на Георги Илиев. Днес заличават следите. Унищожават основните свидетели на истинската нова българска история. Тази, която се правеше и прави зад кулисите на политическия театър и официалната публичност. Едно от доказателствата за бутафорията на така наречената легитимна власт в България е фактът, че нито едно от многобройните убиства, станали през последните три години не бе разкрито. Властта в сянка не позволява това да се случи, а на представителите на официалната власт не им остава нищо друго, освен да броят труповете. Със сигурност този няма да е последния. Със сигурност ще има още. Със сигурност България прилича повече на разбойнически стан, отколкото на държава, но българите май свикнаха и с това. Нали сега е на мода носталгията по сигурността.

Реклама