Тютюнът или как политиката трови икономиката | Новини и анализи от България | DW | 13.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Тютюнът или как политиката трови икономиката

Защо протестират българските тютюнопроизводители? Защо управляващите подкрепят и едва ли не оглавяват протестите им? Отговорите в анализа на Ясен Бояджиев, който разговаря по темата с експерта Николай Вълканов.

Нова година – нов протест. Още в първия работен ден, когато телевизионните камери вече са готови да загърбят празничните теми, група хора блокират международен път, ровят из няколко бали с тютюн, след което ги палят, обяснявайки, че изкупуването на продукцията им се бави и не могат да изхранят семействата си. Протестът е трогателен, но за следящите по-внимателно новините той е и странен.

"Странният" протест

Три от четирите сорта тютюн всъщност са изкупени. Остават т.нар. ориенталски сортове, които все още се използват като ароматна добавка в някои видове цигари. Освен това само две-три седмици по-рано производители и търговци се срещнаха с министъра на земеделието и обявиха, че са се разбрали. А и според сключените договори крайната дата за приключване на кампанията по изкупуването на тютюна е чак в края на февруари. На всичкото отгоре, в ярък контраст с други събития в държавата, днешните управляващи пламенно подкрепят протеста и едва ли не го оглавяват, насочвайки го към предишните управляващи.

"Борисов и Цветанов поставиха тютюнопроизводителите буквално на произвола на съдбата", обявява лидерът на ДПС и отваря торбата с обещанията. Истината обаче е по-различна. Производството на тютюн е трудоемко и тежко, но винаги е било и продължава да бъде бизнес, ползващ се с благоволението на политиците, по-скоро привилегирован, в значителна степен гарантиран с парите на данъкоплатците.

Ljutwi Mestan & Sergej Stanischew Politiker Bulgarien

Лидерът на ДПС Лютви Местан обяви, че Борисов и Цветанов са поставили тютюнопроизводителите буквално на произвола на съдбата. Истината обаче е по-различна.

Полуоттеглилата се държава

Както обяснява експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Николай Вълканов, според действащите в целия Европейски съюз правила, тези привилегии трябваше да бъдат окончателно прекратени до края на 2010 година, което в България се случи само донякъде. С промени в Закона за тютюна в началото на 2011-та тогавашните управляващи частично либерализираха пазара. Според Вълканов ефектите са се оказали изцяло положителни. "Дотогава, въпреки че имаше минимални изкупни цени, около 100-ина милиона годишно се даваха като субсидии, цената беше по-ниска, конкуренцията - по-малка, а съмненията за корупция - предостатъчни. През 2012-та, след като пазарът най-накрая беше либерализиран и конкуренцията сред търговците се засили, бе постигната невиждана досега в България и, според статистиката на Евростат, най-висока за целия ЕС средна изкупна цена на тютюна", припомня Вълканов.

Сега управляващите обещават да върнат административния контрол върху търговията с тютюн. Според Вълканов обаче обещанията им са или неприложими, или вредни. "Няма как например да се върнат минималните изкупни цени, понеже европейските правила не го позволяват. Връщането на регистър на търговците пък неминуемо ще ограничи конкуренцията, ще намали цените и ще върне условията за корупция", казва експертът от ИПИ. А идеята за "независими" държавни оценители по качеството на тютюна той определя като абсурдна. "Каква роля може да има един държавен чиновник в договарянето между два частни субекта, може ли да принуди една международна компания да купи нещо, което не отговаря на собствените ѝ стандарти? Ако това се случи, най-вероятно тук изкупуването на тютюн ще се снижи до минимални количества и компаниите ще се насочат към съседните страни", казва той.

Субсидиите – несправедливи и вредни

Всъщност преди три години държавата така и не се оттегли окончателно от отрасъла и не спази основното европейско изискване – да прекрати бюджетните субсидии. До ден днешен това изискване се заобикаля с малка хитрина – тютюнопроизводителите продължават да получават десетки милиони, но вече не като "пряка помощ" за произведен тютюн, а за "преструктуриране и преориентиране към друг вид заетост". Само дето не е известно някой да се е "преориентирал". Под това прикритие в последните години субсидиите дори нарастват – миналата година с актуализацията на бюджета от 73 милиона на 84 милиона, за тази година са предвидени 100 милиона.

Освен че е скъпа, тази подкрепа едва ли е много справедлива спрямо данъкоплатците, които ги плащат, а и спрямо останалите отрасли. "В съждението, че тютюнопроизводството е някакъв уникален, специфичен отрасъл, няма логика – в крайна сметка това е бизнес като всеки друг. Всеки бизнес има своите специфики и рискове, всеки трябва да се съобразява с тях", казва Николай Вълканов.

Protest der Tabakhersteller Bulgarien Goce Delchev

Протест на тютюнопроизводителите в Гоце Делчев

Според него обаче субсидиите имат вредни ефекти и за самия отрасъл. "Ако държавата, както каза "А" и либерализира пазара, беше си позволила да каже и "Б" и да премахне изцяло субсидиите, тогава секторът много по-бързо щеше да влезе на пазарни основи и щеше да достигне дори още по-високи изкупни цени. Статистиката доказва, че връзката между субсидии и цена е обратна – колкото по-висока е субсидията, толкова по-ниска е цената. На практика субсидията дотира компаниите, които търгуват, а не производителите", казва Вълканов. Това, наред с по-голямото производство и предлагане на тютюн, обяснява и очертаващото се относително понижение на изкупните цени тази година.

Субсидиите освен това, по думите му, по принцип са пречка за развитието и ефективността. А проблемът на българското тютюнопроизводство е, че е твърде неефективно. "Има праг на икономическа рентабилност, под който става безсмислено да се занимаваш с някаква дейност. За тютюна изследванията и практиката показват, че този праг, който може да осигури приемливо ниво на доходи, е 10 декара. Несериозно е с 5 декара да се опитваш да изхраниш петчленно семейство", казва Вълканов. Според него държавата трябва да помогне именно на тези най-дребни и икономически неефективни стопанства за година-две да се насочат към друг вид дейност. Но не както досега да стимулира зависимостта им от държавни помощи, а на проектен принцип, обвързано с конкретни резултати. За това има и средства по европейската Програмата за развитие на селските райони. "Що се отнася до останалите, истината е, че от тютюн може да се печели достатъчно добре - както тук, така и навсякъде другаде", смята Вълканов.

По (предизборна) инерция

Само че по-лесно е, по безотказно действащата инерция, да се искат още субсидии. Тази инерция вероятно в крайна сметка ще се окаже обяснението за сегашните "странни" протести. Такива протести имаше и миналата година преди изборите. Резултатът бяха отпуснатите допълнително 11 милиона лева. Сега пак се задават избори – и протестиращите, оплаквали се най-напред от забавената кампания по изкупуването, след това - от очертаващите се по-ниски цени, няколко дни по-късно вече говорят, че предвидените за тази година 100 милиона трябва да станат 160.

И нищо чудно да станат. Интересите на политиците и на осъзналите силата си като електорат тютюнопроизводители съвпадат.

Редакцията препоръчва