Търси се решение на кризата в Крим | Новини и анализи от Европа | DW | 03.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Търси се решение на кризата в Крим

Светът се опитва да намери мирно решение на кризата в Крим. Като за начало водещите индустриални държави отправиха ясно дипломатично предупреждение към Москва. А какво предприема ЕС и докъде стигат възможностите му?

default

Катрин Аштън по време на посещение в Киев в началото на 2014-та

В отговор на агресивния подход на Русия към Украйна, седемте водещи индустриални държави решиха да прекратят подготовката на планираната за юни 2014 среща на върха на Г-8 (групата на държавите от Г-7 и Русия). В разпространена от Вашингтон декларация САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания , както и председателите на Европейската комисия и на Европейския съвет осъждат "ясното нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна" от страна на Русия. Руските действия на полуостров Крим нарушават принципите и ценостите на държавите от Г-7 и Г-8, се казва още в документа. От Москва обаче бе заявено, че решението на Г-7 е емоционално и неоснователно. "Чуват се заплахи за евентуално изолиране на Москва, но светът днес е сложен и много проблеми в него изискват участието на Русия, тъй че изолирането ѝ ще излезе скъпо на световната общност", заяви руският сенатор Владимир Джабаров, първи зам.-председател на външнополитическата комисия в руския Сенат.

Същевременно германската канцлерка Ангела Меркел е провела телефонен разговор с Путин, в който е заявила, че "с неприемливата руска намеса" в Украйна той е нарушил международното право. Руският президент е приел предложението на Меркел за създаването на мисия за установяване на фактите, която да представлява контактна група и евентуално да бъде ръководена от ОССЕ. "Тя трябва да започне политически диалог", обясни говорителят на германското правителство.

Какво би могъл да направи ЕС?

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Катрин Аштън също публикува декларация във връзка с кризисната среща на външните министри от ЕС, която се провежда днес (03.03.). "Действията на Русия са неправомерни и само засилват напрежението", пише Катрин Аштън и призовава руския президент Владимир Путин да не се възползва от правомощията, дадени му от руския парламент за военна намеса в Украйна. Аштън напомня, че с действията си Путин нарушава международното право - така например правилата на ОССЕ.

След като Г-7 прекрати подготовката за планираната през юни 2014 среща на върха на Г-8, сега ЕС би могъл да се откаже от участие в други планирани срещи и конференции с Русия. И без това преговорите за ново споразумение за партньорство, което трябва да замени договора от 1994 година, вървят доста тромаво. Брюксел би могъл да замрази и план-графика за взаимните енергийни сделки, договорен в началото на миналата година със срок до 2050 година.

ЕС би могъл да направи и друго: да замрази банковите сметки на президента Путин, хора от близкото му обкръжение и водещи фигури от Крим и да въведе забрана за влизането им на територията на страните от Общността. Санкциите обаче трябва да бъдат целенасочени, за да окажат въздействие. Брюксел вече заплаши със санкции и ръководни кадри от обкръжението на сваления украински президент Виктор Янукович, но досега не е предприел нищо конкретно.

Икономически санкции въпреки зависимостите?

По данни на ЕК, Русия е третият по големина търговски партньор на ЕС. Същевременно пък ЕС е най-големият търговски партньор и инвеститор в Русия. Така че налагането на търговски ограничения от страна на Брюксел със сигурност би имало ефект, но ще засегне и двете страни, тъй като Русия би въвела ответни санкции. Всъщност от юридическа гледна точка ЕС трудно би могъл да наложи търговски ограничения, защото Русия като член на Световната търговска организация се ползва с определени защитни права.

Известно е, че ЕС е зависим от руските енергийни доставки. В случая обаче и Русия е зависима от ЕС като клиент. Според статистиките на Международната енергийна агенция, две трети от приходите на Русия в енергийния сектор идват от продажбите в ЕС. Тази взаимна зависимост би могла да бъде променена само в дългосрочен план. След последната газова криза през 2009 година, Брюксел се опитва да ограничи зависимостта си от руските доставки, при това с известен успех: руските газови доставки към Европа постепенно намаляват. Понастоящем ЕС внася една четвърт от нужните му количества газ от Русия. При петролните доставки обаче се забелязва обратната тенденция, където има увеличение на вноса на руски петрол. Факт е, че някои отделни страни-членки на ЕС са силно зависими от руските енергийни доставки и Кремъл би могъл да ги вземе за "енергийни заложници" при изостряне на кризата, като им затвори кранчето.

Merkel Putin Berlin Reichstag

И Меркел е заявила на Путин, че с акцията си в Украйна той е нарушил международното право

Планират ли се военни мерки?

Засега нито страните-членки на ЕС, нито НАТО планират директна военна намеса в конфликта. Украйна не е член на НАТО, което означава, че Алиансът не е длъжен да се намеси. През 2008 година, когато Русия и Грузия бяха замесени във война, НАТО и ЕС също реагираха само по дипломатичски път: ЕС посредничи за постигането на военно примирие, а НАТО замрази временно сътрудничеството в рамките на Съвета НАТО-Русия. Миналата сряда (26.02.) министрите на отбраната от НАТО обсъждаха евентуални военни мерки в украинската криза. Те обаче категорично изключиха пряка военна интервенция - само че по това време Крим не беше фактически окупиран от Русия.

Катрин Аштън отново ще посети Киев

На срещата си в понеделник (03.03.) външните министри от страните-членки на ЕС обсъждат и въпроса за финансова подкрепа за преходното украинско правителство. Говори се за сума между 2 и 4 милиарда евро. Ясно е, че икономически колабирала Украйна няма никакви шансове срещу Русия. Затова европейски дипломати търсят различни пътища за финансово подпомагане на Киев, в случай че не се използват обичайните механизми на МВФ.

След срещата на външните министри от ЕС, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Катрин Аштън ще разговаря с руския външен министър Сергей Лавров и в сряда отново ще посети Киев. Остава да видим на какво е способен ЕС в изострящата се криза в Крим.

(Последна актуализация в 15:42 ч)

Редакцията препоръчва

Реклама