Тънките сметки на българските русофили | Новини и анализи от България | DW | 14.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Тънките сметки на българските русофили

Защо БСП и новоизлюпените български русофили продължават да изпитват симпатии към режима на Асад? И какво ще се случи, ако руската военна интервенция в Сирия се провали? Георги Папакочев търси отговорите.

Военната намеса на Русия в сирийския конфликт превъзбуди за пореден път българската левица. След като партия "Атака" внесе в парламента искане България да се присъедини към оглавяваната от Путин международна антитерористична коалиция срещу "Ислямска държава", формациите от левия сектор подскочиха като ужилени. И то далеч не заради абсурдната идея на Сидеров, която лидерът на БСП Миков описа като "военнолюбска" заради намерението "българските граждани да се включат в Сирия с двата си самолета и дървените си пушки". Не, съвсем не! Парламентарно представените левичари по-скоро бяха притеснени от мисълта, че не те, а някой друг се опитва да бъде гласът на Кремълската политика в България. Затова и те светкавично се опитаха да прокарат в парламента решение за отмяна на санкциите срещу Русия. БСП, Патриотичният фронт, "Атака" и АБВ не успяха да реализират идеята си, но загубата само с 5 гласа разлика показа какъв продължава да бъде русофилският потенциал в сегашния български парламент.

Българският флирт с Дамаск

Има и още нещо: посткомунистическата българска левица трудно прикрива срамежливата си слабост и към сирийския диктатор Асад. В началото на 2014 Страхил Ангелов, който тогава все още беше депутат от БСП, неочаквано се озова на собствени разноски с делегация в Дамаск, където беше посрещнат на най-високо равнище от председателя на сирийския парламент. Тогава тамошните проправителствени медии получиха възможност да заговорят за начало на промяна в политиката на Европа към управляващия режим.

За да не забърка подкрепяното от БСП правителство на Орешарски в сериозен международен скандал, тогавашният председател на парламентарната група на левицата Сергей Станишев официално се разграничи от скандалното посещение, като го нарече "частно". Той обаче далеч не успя да разсее съмненията, че дипломатическият сондаж е бил направен по поръчка на висшето партийно ръководство.

От друга страна непосредствено преди визитата на самодеецът-дипломат в Дамаск агенция Ройтерс изказа предположението, че България тайно доставя оръжие за режима на Асад - чрез Русия. Това подозрение беше засилено допълнително от присъствието на члена на ВС на БСП и голям радетел на българо-руската дружба проф. Захари Захариев в делегацията.

Редакцията препоръчва

Очакване за реванш

Защо обаче левицата и новоизпечените русофили продължават да изпитват слабост към режима на Асад?

Бившият посланик на България в Москва и политически анализатор Илиян Василев твърди, че общият знаменател, който определя отношението на посткомунистите към сегашните събития в Сирия и Украйна, е техният "антиимпериалистически", днес "антиамерикански" генотип. "И след 1989 комунистическата номенклатура удобно зае лидерски места в политиката и беше принудена да се съобразява с игрите на пазара. Тя обаче по никакъв начин не промени идейната си и ценностна база. Затова винаги, когато съзре възможност да "си върне" за стратегическата загуба от 1989 година и да натрие носа на другата част от обществото, която симпатизира на НАТО и ЕС, тя не пропуска случаите за реванш", обяснява Василев.

Затова и днес продължават да се разпространяват слухове как щял да се пренареди кабинетът след изборите, как от Сирия щяла да тръгне промяната и да се постигне "окончателната" победа там, как ЕС щял да рухне, а заедно с него и прогнилият Запад, а българите щели да се върнат в правилното русло. "Тези хора така и не успяха да приемат демокрацията и пазара като свое верую. Дори повече - малцина от тях признаха като свои ценностите на консерватизма, на либерализма, дори ценностите на западната класическа социалдемокрация", отбелязва Илиян Василев.

Отношението към бежанската вълна, която в голямата си част е съставена от сирийци, също изправя пред дилема българската левица. Тя още не може да разбере, че дори и Асад да постигне успех с руска помощ, броят на бягащите от репресиите на режима хора ще се увеличи многократно. Но дори и при хипотетично стабилизиране на режима в Сирия с руска военна помощ, ще бъде доста любопитно да се видят пируетите на българските леви коментатори и анализатори, които от една страна ще предупреждават за страхотиите от бежанския прилив, а от друга, скрито или явно, ще подкрепят руската военна интервенция, катализирала същите тези нови и още по-масирани мигрантски вълни.

Bulgarien Zentrale der Sozialistischen Partei

Левите не пропускат възможност да "си върнат" за стратегическата загуба от 1989

Ако инициативата на Путин се провали

Според Илиян Василев, Москва гледа на българската посткомунистическа левица като част от своя ресурс за влияние, който може да бъде мобилизиран в защита на "социалиста" Асад. "Да не се заблуждаваме обаче - сирийският лидер няма нищо общо със социализма, той е по-скоро разменна монета", казва Василев. "Путин го подкрепя само в степента, в която Асад може да му послужи да принуди Запада да преговаря за една "Нова Ялта" и за нови сфери на влияние на Русия, както и да го признае за равностоен глобален лидер", допълва Василев.

"А иначе основните течения в българската левица просто нямат самостоятелно излъчване, те светят с отразената светлина на Кремъл. Затова защитата на руската версия за Сирия прилича по-скоро на обслужване на нечии външни опорни точки. Родните левичари изглежда все още очакват своите "червени ескадрони" и новия си "9-ти септември", ако Путин успее да договори своите нови сфери на влияние. Негов провал в Сирия обаче ще означава край на този натиск отвън и срив в политическото влияние на левицата в България за дълго време", убеден е бившият български посланик в Москва.