Тъй наречените Реформатори и ″карикатурата″ за президент | Новини и анализи от България | DW | 26.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Тъй наречените Реформатори и "карикатурата" за президент

Напълно неволно, но някак по Фройд, един сайт написа, че Кунева е поискала обща дясна "карикатура" за президент. Грешката може да се окаже вярна: твърде вероятно е да става дума не за кандидатура, а точно за карикатура.

Коментар от Полина Паунова:

“Ако се напрегнем, е възможна обща кандидатура за президент в център-дясно”, каза преди няколко дни Меглена Кунева - лидер на ДБГ, образователен министър, вицепремиер и сълидер на тленните останки на Реформаторския блок. Напълно неволно, но някак по Фройд, при отразяването на думите ѝ един сайт написа, че Кунева е поискала обща дясна „карикатура“ за изборите наесен. И да, ако се стигне до номинация на десницата, твърде вероятно е да говорим не за кандидатура, а точно за карикатура.

Реформаторите и сладостите на властта

Въпреки че участниците в нещото, наречено Реформаторски блок, много добре знаят, че няма как да имат обща номинация, тъй като разминаванията между формално партньорските партии вече са непреодолими, а доверието - безвъзвратно изгубено, голямата цел на всички е да не изричат часа на смъртта. Или иначе казано - да не поемат отговорността. Тоест, стратегията им ще бъде формациите да се опитват да утвърдят уж обща номинация - и когато това не се получи, другото крило да понесе вината. СДС и ДБГ вероятно ще съобщят, че за липсата на обща дясна номинация са виновни колегите им от ДСБ, а самите ДСБ ще видят вина в Кунева и Лукарски.

Bulgarien Mitte-Rechts-Bündnis Reformatorski Block

Имало едно време...

Затова и двете крила на Блока (и опозиционното, и управляващото) панически се опитаха да се хванат за крачола на големия си брат - ГЕРБ. Защото, уви, пътят им към оставане на политическия терен минава не през себедоказването, а през утвърждаване чрез друг политически субект. Реформаторският вече е изпразнен от съдържание.

Осъзнали, че президентските избори ще са базата за изчисления на възможни управленски комбинации преди следващ предсрочен парламентарен вот, партиите от РБ (без изключение), които усетиха сладостите на властта, сега се опитват да се позиционират така, че да не бъдат изключени от нея.

Ходът: или към ГЕРБ, или към Патриотите

В този смисъл ходът на ДСБ да припознае Плевнелиев като свой кандидат-президент, който обаче да бъде подкрепен не просто от всички десни партии, а най-вече от ГЕРБ, бе съвсем очакван. Очаквана бе и последвалата реакция на Борисов (не на Плевнелиев) да оттегли политически най-логичния кандидат на ГЕРБ, без формацията му да понесе загуби от това.

Напълно предвидима е и реакцията на управляващото крило на Реформаторите. А именно - също да търсят обединение с ГЕРБ. А ако големият партньор не прояви благосклонност да им подхвърли едно „вице“ в бъдещата кандидатска двойка, то поне да се прикрепят към Патриотичния фронт, който електорално изглежда доста по-стабилен от Блока.

В крайна сметка битката на различните крила в Реформаторския блок не е за президентските избори, а за оцеляването на някои от субектите в него - за да могат да продължат да консумират власт при добро стечение на обстоятелствата. Пътят към тази облага, която, разбира се, няма как да бъде изговорена в прав текст, минава през безочливото сдружаване с когото и да е на президентския вот.

Редакцията препоръчва

Две заплахи

Един такъв опит на Реформаторите да останат в иначе кичозния политически натюрморт крие две големи заплахи за политическия ни живот. Първата - тоталното претопяване на традиционната десница в популистко-народняшката ГЕРБ. Впрочем, това е отдавнашна цел на Борисов. И той едва ли ще изпусне възможността да я реализира. Такъв развой на нещата гарантира, че от този момент нататък дори театралният разговор за реформи няма да бъде възможен, защото статуквото ще укрепне още повече и ще закичи на ревера си овехтелите марки (но все пак марки) на СДС и ДСБ.

Още по-опасен от окончателното изчезване на линеещата десница е другият възможен сценарий - тоталната легитимация на националистически субекти, които оттук нататък ще бъдат приемани за равен, а защо не и за водещ партньор на въпросната десница.

Реформаторският блок вече вкара в управлението на държавата Патриотичния фронт, с което създаде прецедент в политическата ни история. По стечение на обстоятелствата от патерица на властта националистите съумяха да се издигнат до водещ партньор, който определя правилата на играта в правителството. Ако обаче СДС и ДБГ издигнат Патриотите в ранг на „ракета-носител“ на техните амбиции, знакът дори няма да бъде двояк. Съвсем еднозначно ще е ясно, че националистическите формирования набират скорост и сила, благодарение на която скоро могат да се превърнат във втора политическа сила, измествайки БСП. И да, тогава Борисов винаги ще може да разчита на удобен потенциален партньор за управление - странен квазипатриотичен и лъжереформаторски субект, чиито тези ще бъдат легитимирани от политици като Меглена Кунева или Божидар Лукарски, които очевидно са готови на всичко, за да се задържат в управлението.

Затова и е вярна грешката на медията, съобщила, че „ако се напъне, десницата може да има обща карикатура за президент“. Засега всичко говори именно за такъв сценарий.

Реклама