Тъжни босненски рекорди | Новини и анализи от Европа | DW | 11.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Тъжни босненски рекорди

Почти всеки втори жител на Босна и Херцеговина е безработен. Страната е срината в икономически план. А и няма никаква надежда за подобрение - макар в неделя да предстоят парламентарни и президентски избори.

Тази неделя в Босна и Херцеговина предстои да бъдат избрани тринайсет парламента и четирима президенти - по един от всяка етническа група: босненски мюсюлмани, сърби и хървати, както и президентът на т.нар. Република Сръбска в Босна.

Чисто формално страната се състои от две ядра или административни единици, в които трите т.нар. конститутивни народа имат еднакви права и могат да взимат политически решения. Тези структури съществуват от 1995 година, когато в малкото градче Дейтън в американския щат Охайо бе подписано мирно споразумение между босненските хървати, сърби и мюсюлмани. Съгласието с този договор можа да бъде изтръгнато от представителите на босненските сърби само паралелно с признаването на автономията на доминираната от сърбите част на страната. Това доведе до създаването на едно от двете ядра - т.нар. Република Сръбска.

Второто ядро се формира от т.нар. Федерация Босна и Херцеговина, която се състои от бошняци-мюсюлмани и босненски сърби и босненски хървати, които са православни и католици. Тези три групи оформят конститутивните народи в Босна и Херцеговина, т.е. пропорционално погледнато представляват мнозинството и могат да участват в еднаква степен в политическото управление. В Босна и Херцеговина живеят и други етнически групи - като например роми и евреи. Но те не са обект на споразумението от Дейтън.

Властта е парализирана

Тази конституционна бъркотия, която предизвиква сред босненците само вдигане на рамене и краткия коментар "Дейтън", е резултат на един компромис. През 1995 година за водещите преговорите, и на първо място за САЩ, бе важно едно - да успокоят напрежението между враждуващите групи.

Wahlplakate für die Parlamentswahlen in Bosnien-Herzegowina

Гласуването в Босна и Херцеговина ще бъде за 13 парламента и за четирима президенти

Почти 20 години по-късно никой в страната не е доволен от Дейтън. Компромисът, който преди години сложи край на убийствата, не е в състояние да подготви страната за бъдещето ѝ. Даже напротив - резултатът от разделението на властта на етнически принцип се очерта като катастрофален за икономическото и социалното развитие на Босна: доведе до парализиране на властта.

Пример за това е случаят с бившия държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс. През 2005 година тя искаше да обсъди с правителството на Босна и Херцеговина една нова конституционна реформа. На уговорената среща обаче се появил не един, а трима президенти - сърбин, хърватин и босненски мюсюлманин. По-късно в мемоарите си Райс пише, че назоваването на всекиго от тримата с пълното му име отнело много време, а освен това всеки имал предварително определени минути за своята реч. Резултатът - времето не стигнало и срещата не довела до никъде.

Гняв и улични протести

Оттогава положението в страната се влошава все повече - покрай икономическия застой и ширещата се корупция. През 2014 безработицата надхвърли 50 процента, а сред младите достига 72 на сто, което е истински тъжен рекорд за Европа. В началото на годината гневът изкара хората на улицата на протест срещу политическите структури и огромната пропаст в доходите на населението и на политическия елит. Както сочат данните на данъчните власти - средната заплата в Босна и Херцеговина е по-малко от 400 евро, а пенсионерите получават по около 150. Докато представителите на политическия елит взимат между 3000 и 5000. Демонстрантите надигнаха глас срещу обстоятелство, че постоянно са използвани от политиците, само за да могат властимащите да се обогатяват все повече.

Ново изследване на фондацията "Конрад Аденауер" подкрепя това твърдение: през 2014 година 64 процента от приходите на страната са били насочени към държавния апарат, без да изградена нито една улица, нито едно училище или болница. Не е за вярване, казва босненският журналист Зоран Чатич и добавя: "Щом в изследването се говори за 64 на сто, в действителност сигурно става дума за 94 процента от държавните средства, които отиват директно в джоба на политиците."

Bildergalerie Balkan Unwetter

Стихиите допълнително вгорчиха живота на босненците, до които помощите така и не са стигнали

Без помощ за пострадалите от наводненията

Зоран Чатич ежедневно се сблъсква с последиците от изкривеното разпределение на държавните пари. Освен, че работи като редактор в студентската телевизия в Сараево, той организира и срещи с деца и младежи, в които се обсъжда медийното представяне на актуалните проблеми в страната. Чатич снима кратки филми с участниците в срещите, оставя ги да разказват историите си и им помага да превъзмогнат преживения ужас. Защото повечето деца са от най-засегнатите от големите наводнения региони.

"От катастрофата минаха месеци, от чужбина бяха дарени много средства за възстановяването на къщи и улици, но на редица места просто не се направи нищо", посочва Зоран Чатич. Дори само този факт, според него, е достатъчно доказателство, че съществуващите структури в Босна пречат на развитието на страната. И изборите в неделя най-вероятно няма да променят нищо.

Редакцията препоръчва