Тъга по време на холера | Новини и анализи от България | DW | 20.12.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Тъга по време на холера

България е най-тъжното място на света, а българите са по-нещастни дори от хаитяните - твърдят двама американски учени в свое изследване. Но кои са причините? Любослава Русева предлага следния отговор:

Разновидности на нещастието

Разновидности на нещастието

България е най-тъжното място на света, твърди авторитетното списание "Икономист". Изводът се основава на връзката между доходите на глава от населението и задоволството от живота, обясняват двамата американски учени, изследвали я в продължение на години. Те установяват, че:

1. Хората в богатите държави са определено по-щастливи.

2. В колкото по-бедна държава живееш, толкова по-окаян се чувстваш.

...

Смеете се, нали? Но не е чак толкова елементарно!

Въпреки че Бетси Стивънсън и Джъстин Уълфърс от университета на Пенсилвания се заемат да оспорят „Парадоксът на Йистърлин”, който гласи, че „щастието не се купува с пари”, двамата доразвиват теорията му чрез прегледна скала. Слагат, с други думи, след „щастието не се купува с пари” едно много важно „защото” и по този начин индивидуализират щастието/тъгата.

Weinende Brunnenfrau

Българите - тъгуващ народ

...

Ето някои от изводите:

- Да си беден в Норвегия не е трагедия, защото получаваш достатъчно, за да изплащаш ипотеката си, а през лятото да си починеш в Палма де Майорка.

- Да си богат в Русия е трагедия, защото се съобразяваш с десетки административни препятствия и „благословии” от най-високо място преди да отидеш на почивка в Палма де Майорка.

- Да си беден в Швейцария не е трагедия, защото живееш като богатите, само че по-скромно.

- Да си богат в Молдова е трагедия, защото живееш като бедните, само че по-нескромно.

...

„Усещането за щастие е относително”, заключават Стивънсън и Уълфърс, описвайки как азиатците изглеждат по-нещастни, а скандинавците - доста по-доволни от живота, отколкото доходите им предполагат. В Хонконг и Дания, дават пример те, имат сходна покупателна способност, но хонконгците показват удовлетворение 5.5 по 10-степенна скала, докато датчаните - 8. България пък, сред изследваните 131 държави, не е никак зле - страната ни е над средното ниво по доходи. Като удовлетвореност на българите от собствения им живот обаче попадаме далеч под държавите със сравним среден доход и с индекс под 4 за щастие - по-ниско и от... Хаити.

...

През януари тази година остров Хаити беше разтърсен от унищожително земетресение, в което загинаха 230 хиляди души. Близо един милион останаха без покрив. Икономиката беше срината, като щетите се оценяват на 9 млрд. долара.

В момента епидемията от холера продължава да се разраства - по данни на ООН на острова са регистрирани повече от 80 000 случая. Очаква се през 2011 г. броят на заразените да надхвърли 400 000 души. Обстановката се усложнява и от масовите безредици заради фалшифицирането на резултатите от изборите, проведени на 28 ноември.

...

Общо 59% от българите се смятат за бедни, оповести тези дни и „Алфа рисърч”. Въпреки че част от тях имат доходи над средните за страната, близо две трети от анкетираните отговарят, че се чувстват неудовлетворени.

Собственото ми проучване даде още по-печални резултати: 87% от моите приятели отговарят, че са бедни - съответно тъжни, като всеки от тях посочва различно „защото”.

М.: Не съм си купувала книги от две седмици.

В.: Няма как да отида на ски в Австрия през януари.

С.: Той не печели и стотинка, не купува хляб, даже хляб не купува!

Г.: От половин година не съм плащал ипотеката, спрях детето от тенис.

...

Haiti Mann wäscht sich auf der Straße in Port-au-Prince

Многото беди на Хаити

Доходите на тези 87% от моите приятели са средни или малко над средните. Живеят в средно големи апартаменти. Семействата им са средностатистически, обикновено с две деца, които са средно грамотни, средно добре облечени и средно възпитани. Работят средно или малко над средно добре. По средата на лятото ходят на море, по средата на зимата - на ски ваканция. Средно високи са. Бих казала, че и тъгите им са средни.

Никой от тези хора не е преживявал унищожително земетресение, в което да загуби всичко. Само са чували какво е холера или пък имат по-скоро романтична представа за тази смъртоносна болест покрай „Любов по време на холера” от Маркес.

...

Бедата на Хаити, твърди американският политолог Даниел Ериксън в стоя статия във „Форин полиси” от този януари, е на второ място неблагоприятното географско положение - островът се намира върху пукнатина на земни пластове, предразполагаща към трусове. Преди да стигне до първата причина, Ериксън уточнява: Хаити не е във война със съседите си, всички хаитяни говорят общ език и са една от културно най-хомогенните нации в региона. Военните, някога най-тежко въоръжените в западното полукълбо, са разформировани и заменени от полицейски сили - наистина корумпирани и некомпетентни, но със сигурност не и силов апарат за държавни репресии. Въпреки усещането, че в страната цари неовладяемо насилие, убийствата на глава от населението са доста по-ниски от тези в други страни в Латинска Америка и Карибите.

...

През последните 20 години обаче в Хаити управляват клептократични режими. Съответно корупцията е превърната в норма, а бедността е стигнала до онова ниво, в което проблем за управляваните е да се хранят поне веднъж дневно. Дивото обезлесяване - и то следствие от бедността, още повече засилва уязвимостта на страната, защото нищо не може да спре ураганите и циклоните, които възникват в Атлантическия океан. Столицата Порт-о-Пренс е най-очевидният пример за тази уязвимост. Градът е обраствал с бидонвили, които при всеки силен дъжд се разпадат на картонена каша.

Бедата на Хаити - продължава Ериксън - е в неспособността на правителствата да уцелят средното ниво на бедност.

...

Много бедният човек е много опасен. А 99% от хаитяните са тъкмо такива. Те нямат какво да загубят. Затова след 30 години диктатура на фамилията Дювалие, от 1986 г. страната навлиза в период на често повтарящи се политически кризи, прекъсвани от кървави държавни преврати. Цели 20 години Хаити продължава да затъва в бедност, а основното занимание на населението му, което наброява около десет милиона души, е да сече дървета и храсти от хълмовете, за да прави дървени въглища. С тях приготвя най-простите ястия, а когато вече не може да приготви и тях, обръща „дърветата” срещу властта.

Symbolbild Stress Depression

Да тъгуваш е лукс

...

Много бедният човек е яростен. Той не може да си позволява лукса да тъгува. Това може да прави само средно бедният човек, който е средно спокоен за утрешния ден. Точно толкова спокоен, колкото хем да се тревожи как ще оцелее, хем да не излезе на улицата с „дърветата”. Зает с тези мисли, той не хаби енергия да се сдружава с други средно бедни хора. Всеки оцелява поединично. Както казва моята средно бедна приятелка В., „това е като при замръзването - пазиш си силите и се мъчиш да не заспиш.”

...

Средно бедният човек е примирен, не отчаян. Неговият стандарт е средно търпим, жизненият хоризонт - средно ясен. Той е „да сме живи и здрави, пък другото все ще се нареди.” Той е „важното е хляб да има” и „да свържем двата края”. Неговото тихо мрънкане е безобидно. „Когато са тъжни, хората често стават тихи, по-малко енергични и затворени в себе си.” Средната тъга на средно бедния е благодат за управляващите.

...

В момента от кръчмата под нас се носи рефрен:

Тъгувам аз, нощите са дълги, пусти и студени,
тъгувам аз, моля те ела!
Тъгувам аз, даже и в съня си
чувам твоя глас,
тъгувам аз…

Гласът на певицата е кахърен, а последното „тъгувам аз” прозвучава като стон. Долу има сватба.

Автор: Любослава Русева, в. Дневник

Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание