Турци в Солун: Режимът на Ердоган се държи като мафия | Новини и анализи от Европа | DW | 08.11.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Турци в Солун: Режимът на Ердоган се държи като мафия

Подкрепата за Ердоган се топи. Турция е международно изолирана, лирата пада, а пандемията хвърли страната в тежка криза. Засилват се и настроенията срещу бежанците. Въпреки това ЕС смята Турция за сигурна "трета страна".

Сабахатин Топрак е избягал от Турция в Гърция преди 5 години и се опасява, че за него няма връщане назад. В родината си той е смятан за привърженик на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, а след неуспешния опит за преврат в Турция през 2016 година режимът на президента Ердоган преследва активно политическите си противници. „Моят зет и племенникът ми са в затвора. Турция вече не е сигурно място“, казва той за ДВ. "Ако те обявят за противник на режима, последиците са много тежки: Действат като мафия“, допълва Топрак.

В Солун той се чувства добре въпреки нарасналото политическо напрежение между Анкара и Атина през последните година и половина. Гърците рядко проявяват враждебност към мигрантите турци, но напрежението между двете държави е източник на несигурност. Затова много от приятелите на Топрак живеят в постоянен страх. „Те не знаят какво ги очаква утре. Затова много от пристигналите турци междувременно отново напуснаха Гърция“, казва той. 

Страх и несигурност

Топрак не се опасява от военна конфронтация между двете страни. По-скоро го притесняват слуховете, че е възможно Атина и Анкара да постигнат споразумение, по силата на което бежанците, подозирани за привърженици на Гюлен, да бъдат екстрадирани обратно в Турция.

Редакцията препоръчва

Също от 5 години в Солун живее и турският журналист Раджип Дуран. Има повече от 40 години стаж в бранша, през повечето от които е работил за чуждестранни медии. Разказва, че след неуспешния опит за преврат от 2016 година в Турция вече не е възможно да работи като журналист. „Те изгониха журналистиката от страната. Режимът на Ердоган потиска опозицията, журналистите, хората на науката, синдикалните дейци и интелектуалците, които не се подчиняват“, казва той.

След бягството си от Турция той разбира, че в родината си е бил осъден задочно на 18 месеца затвор, но присъдата по-късно е била отменена. Срещу него обаче е било заведено друго дело за това, че е присъствал на акция в знак на солидарност с един кюрдски вестник. Затова е обвинен в тероризъм. „Общо над 700 000 души в Турция са обвинени за терористична пропаганда“, казва  Дуран.

Системата на Ердоган се клати

Но подкрепата за Ердоган спада дори и в собствената му Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Турция е международно изолирана, а пандемията от коронавирус хвърли страната в още по-тежка криза. Интелектуалци напускат държавата на Ердоган, а турската лира се обезценява постоянно. В същото време Гърция и Турция спорят за залежите от газ в Егейско море и водят кална политическа битка за сметка на бежанците и мигрантите.

Въпреки това Брюксел продължава да смята Турция за сигурна „трета страна“ за бежанците. С това не е съгласна миграционната експертка Бегюм Басдас. Преподавателката в Hertie School of Governance в Берлин казва: „Положението с човешките права в Турция се влошава постоянно – както за гражданите на страната, така и за мигрантите и бежанците. Посегателствата срещу човешките права и върховенството на закона се виждат най-вече по отношение на силното ограничаване на свободата на мненията и правото на събирания“, посочва тя  пред ДВ. Според нея, публичните критики към правителството водят до произволни арести и изфабрикувани обвинения, а обвинените лица нямат достъп до свободна и независима съдебна система.

Последици и за Европа

За миграционната експертка е ясно едно: провалът на ЕС в неговата миграционна политика допълнително засилва антидемократичните настроения в Турция и враждебността към чужденците. „Политическите лидери насъскват умишлено хората срещу мигрантите и бежанците. Така те не само живеят в постоянен страх да не бъдат екстрадирани, но и в реална опасност от нападения“, казва Басдас.

Тя смята, че ще има нежелани последици и за ЕС, ако Брюксел продължи да си затваря очите по темата за човешките права в Турция: „Това означава, че се нарушава основният принцип на ЕС за оказване на закрила на хора в беда. А това в крайна сметка ще засили крайнодесните тенденции и в самата Европа“, предупреждава тя.