Турция и НАТО: танц върху тънък лед | Новини и анализи от Европа | DW | 04.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Турция и НАТО: танц върху тънък лед

Никога в НАТО не сме могли да разчитаме 100% на Турция, казва о.з. генерал Куят. Но Алиансът няма ефективни средства за влияние - той може да предупреждава Анкара колкото си иска, но не и да я накаже, пише Бернд Ригерт.

Вашингтон изпрати в Анкара своя най-високопоставен офицер, за да заглажда напрежението в отношенията между САЩ и Турция, както и останалите членки на НАТО. Шефът на Генералния щаб Джоузеф Данфорд увери, че САЩ и занапред ще се застъпват за демокрацията в Турция и осъди опита за военен преврат. Същото стори и Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг още два дни след опита за преврат. Столтенберг все пак добави, че Турция трябва да се придържа към собствения си демократичен ред, към законността и човешките права.

Но турското правителство смята, че тези уверения за солидарност са твърде сдържани. Президентът Ердоган на няколко пъти призова високопоставените западни политици да отидат на посещение в Турция. А пък от централата на НАТО все още няма официален коментар за чистките, извършени в турската армия срещу предполагаеми превратаджии.

Общност от демократични държави

В преамбюла на Договора за НАТО се подчертава привързаността към демократичните ценности и правила. По време на Студената война обаче този текст понякога се подминаваше. През 1949 година, например, Португалия попадна сред основателите на НАТО, а беше под управлението на диктатор. По-късно държавите-членки Турция и Гърция за известно време, след военни преврати, също се управляваха от недемократични режими.

След края на Студената война в НАТО все по-често подчертават, че това е политическа общност на държави, които споделят общи ценности. Най-вече към кандидатите за членство се отправя изискването да бъдат демократични държави. Всъщност обаче в политическо отношение връзките между страните в НАТО са доста по-хлабави в сравнение с тези в ЕС. Гърция и Турция, например, които са в конфликт заради Кипър, обикновено излъчват голямо недоверие една към друга. Нека не забравяме, че когато през 1975 година Турция окупира Северен Кипър, САЩ ѝ наложиха оръжейно ембарго – независимо от партньорството в НАТО.

Военновъздушните сили (ВВС) на САЩ имат голяма база с 2000 войника в турския град Инджирлик. От тази база стартират въздушните атаки срещу позиции на „Ислямска държава” (ИД) в Сирия и в Ирак. Базата в Инджирлик имаше ключова роля и по време на войните в Персийския залив и операцията на НАТО в Афганистан. Там временно са стационирани и 250 войници от германския Бундесвер, които обслужват разузнавателните самолети „Торнадо” и един самолет за въздушно зареждане с гориво. Инджирлик не е база на НАТО. Такава база има в друг турски град – Измир. Там е стационирана и една от петте главни квартири на Алианса, която отговаря за по-големите операции със сухопътни войски и за тяхната координация. Пак в Измир има и важно военно летище на САЩ.

Ключов съюзник на югоизточния фланг

NATO berät über Lage der Türkei

От 1952 година турският флаг се развява пред Главната квартира на НАТО в Брюксел

Общият брой на военните обекти в Турция, където отчасти има и присъствие на НАТО, възлиза на около 20. Турската армия е втората по големина в НАТО след тази на САЩ. До ден-днешен турците участват във всички операции на НАТО – в Афганистан, на Балканите, в Сирия, в Либия. Освен това НАТО наскоро инсталира в Турция радарна система за противоракетната защита на Европа.

Военните експерти са единодушни, че във военно-политическо отношение Турция е изключително важен партньор на югоизточния фланг, близо до огнищата на кризи в Близкия изток и до Черно море. Все пак тази важност не бива да се надценява, предупреждава някогашният шеф на Военния съвет на НАТО, германския о.з. генерал Харалд Куят. Турция открай време е партньор, на който не можем да се осланяме 100%, казва Куят и припомня, че в борбата срещу ИД ролята на Турция първоначално е била доста „съмнителна”.

Турският президент Ердоган многократно призова САЩ да екстрадират мюсюлманския духовник Фетуллах Гюлен, когото смята за организатор на неуспелия преврат. САЩ отговарят, че ще проверят това искане, едва когато Турция представи някакви доказателства. Гюлен живее в САЩ и отхвърля всякакви подобни обвинения.

Турция едва преди 2 години разреши на САЩ да използват базата в Инджирлик за въздушни удари срещу „Ислямска държава”. Днес Анкара би могла да използва това разрешение като инструмент за натиск срещу Вашингтон – с цел репатрирането на Гюлен. Турското правителство, освен това, протестира срещу американската подкрепа за кюрдските сили в борбата срещу ИД. Според официалната турска версия, тези кюрди са терористи.

Karte - Flugstützpunkt Incirlik in Türkei

От военната база в Инджирлик се извършват въздушните удари срещу позиции на ИД в Сирия и Ирак

Турция в момента се кара с още една държава-членка на НАТО – Германия. Ябълка на раздора е най-вече резолюцията на Бундестага за геноцида, извършен срещу арменците. Германският парламент осъди това престъпление, извършено в Османската империя преди повече от сто години, а Турция възприе резолюцията като някакъв вид нападение. По тази причина в момента на германските депутати е забранено да посещават войниците от Бундесвера в Инджирлик. Ако забраната не бъде вдигната, Бундестагът може и да изтегли войниците от базата в Турция.

С вързани ръце

В Договора за НАТО няма клаузи нито за напускане, нито за изключване. Решение за напускане може да вземе единствено страната-членка. Тоест, структурите на НАТО в Брюксел могат единствено да упражняват политически натиск върху Турция, за да накарат Ердоган да се придържа към законността и да не злоупотребява с извънредното положение.

Значението и боеспособността на турските въоръжени сили в рамките на НАТО ще намалеят след опита за преврат, смята някогашният главнокомандващ на НАТО в Европа Джеймс Ставридис. „За съжаление може да се очаква, че след преврата те ще се съсредоточат върху вътрешните дела в турската армия и ще започнат безкрайни разследвания и проверки на лоялността” – смята о.з адмирал Ставридис.

Турската армия ще се бори за свои позиции вътре в държавата, „а това ще окаже парализиращо въздействие върху нейната боеспособност. Вярно е, че част от дейността във ВВС-базата в Инджирлик продължава както досега, но сътрудничеството с Турция по много от каналите с НАТО и със САЩ е замразено” – предупреждава Ставридис.

Реклама