Турция: величие и грандомания | Новини и анализи от Европа | DW | 04.01.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Турция: величие и грандомания

Турската външна политика печели влияние, но губи чувството си за реализъм. Такъв е изводът, до който стига в своя коментар Михаел Мартенс, балканският кореспондент на вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Надценява ли Турция<br> своето ново влияние?

Надценява ли Турция
своето ново влияние?

В телевизионно интервю по Нова година външният министър Давутоглу заяви: "Нашата цел е да превърнем Турция в мъдрец, в мъдрата страна на човечеството, чиито мнения се уважават, която има принципи и която се превръща в гласа на човешката съвест." Така говори мъдрецът от Босфора. Патетичното изявление на Давутоглу е показателно за новопридобитото влияние, но и за грандоманията, или поне самонадценяването на турската дипломация.

Tastatur Türkisch Türkei Türkentaste Türkischtaste Taste rot Mond halbmond stern fahne flagge

Новост за Турция: политиката се влияе от волята на народа

Турция - скоро могъща като САЩ?

Никой не може сериозно да оспорва порасналото значение на Турция в международните дела, особено в Близкия Изток. В Турция обаче се шири един наивен оптимизъм, който не знае граници. "Силовият триъгълник на бъдещето - САЩ, Турция и Иран?" гласеше наскоро заглавието на анализа на един уважаван турски професор. Но който желае трезв анализ, той би трябвало да разгърне последната книжка на германското списание Südosteuropa-Mitteilungen, посветена изцяло на Турция.

Сред авторите на включените в списанието есета е и наблюдателят на в. Миллиет Сами Идиз, който се спира на един привиден парадокс: Турция, твърди той, се е сближила с мюсюлманския свят (което не означава обезателно отдръпване от Запада), защото е станала по-демократична. Идиз изтъква, че общественото мнение се е превърнало в "определящ фактор на турската външна политика" и напомня, че в миналото много принципни външнополитически решения се взимаха без никакво съобразяване с населението, та дори в открит конфликт с него.

След осем години управление на Партията на справедливостта и развитието днес положението е съвсем друго. Турската външна политика не може да се огъва при всеки повей на гласа народен, но по важни въпроси трябва да се съобразява с него. Идиз стига дори дотам да твърди, че външната политика на Анкара била продължение на вътрешната политика, което не би било нещо необичайно в други страни, но е новост за Турция.

Като пример за порасналото влияние на общественото мнение Идиз назовава помпозния провал на опита за сближение между Турция и Армения. Непосредствената цел бе да се отвори границата, затворена преди близо две десетилетия. Но азербайджанският президент Алиев умело прибягна до всички възможни средства, за да настрои турците срещу собственото им правителство.

Той напомни, че Азербайджан бил "братска държава" на Турция и никой управник в Анкара не можел да си позволи да се изявава като "предател" на интересите на Баку. Отварянето на арменско-турската граница, без преди това да е уреден спорът между Баку и Ереван за Нагорни Карабах, щяло да бъде "предателство" към братския азербайджански народ.

Recep Tayyip Erdogan zu Besuch in Griechenland

Премиерът Ердоган

Капаните на популизма

В тази връзка Идиз отбелязва, че Азербайджан действително "успя да мобилизира общественото мнение в Турция". В последна сметка премиерът Ердоган подви опашка и в реч пред азербайджанския парламент обеща това, което домакините му очакваха от него.

По принцип е желателен по-голям обществен ангажимент при взимането на външнополитически решения, обобщава Идиз, но "във времената на популизъм и опортюнизъм" това криело опасност от нежелателна промяна във външната политика на Анкара: "Турция е все още една силно консервативна страна, която има сега едно ислямско правителство. Трудно би било да се отрече, че това започва да се забелязва в нейните външнополитически решения и ориентации" - заключава Идиз.

Редакцията препоръчва

Реклама