Турският глад за строежи | Новини и анализи от Европа | DW | 13.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Турският глад за строежи

Трети мост над Босфора, ново летище, магистрали, небостъргачи и молове смята да гради турското правителство през 2015-та. За целта бяха разхлабени изискванията за контрол над строежите - в полза на едно мощно лоби.

Сурая Исфендияроглу показва новия градоустройствен план на Истанбул. Картата е изпъстрена от различни цветни маркировки. "Червените точки са молове, сините - големи жилищни комплекси. Това се все проекти, които ще променят цялостния облик на региона и ще привлекат още повече хора в Истанбул. А ние вече имаме 16 милиона жители", казва тя. Сурая се страхува от бясната скорост, с която нейният роден град се "бетонира". Дори и горите в северната част на Истанбул, т.нар. "зелени дробове" на града, не са пощадени. "Това означава, че в дългосрочна перспектива в Истанбул няма да може да се живее. Защото в тези гори се намират нашите водни запаси. Ние вече загубихме голяма част от тях", казва екоактивистката Сурая.

Трети мост над Босфора, трето летище, магистрали, жилищни комплекси и естествено... молове. Не е нужно човек да бъде екоактивист като Сурая, за да разбере загрижеността на хората от безбройните строителни проекти на турското правителство. Много хора са обезпокоени от факта, че управляващата Партия на справедливостта и развитието/ ПСР/ е разхлабила допълнително екологичните изисквания за определени строителни проекти. "Строителните проекти са разделят принципно на две категории - една особено опасна и една по-малко опасна", обяснява Сонгюл Йозтюрк от Сдружението на турските екоинженери. "Когато един проект попадне в "опасната" категория, трябва да бъде обявен и във вестниците. Свиква се обществено събрание и се създава контролна комисия. Но ако проектът не се категоризира като "опасен", всички контролни процедури отпадат.

Благодарение на новите разпоредби на турското правителство, списъкът на бъдещите строежи става все по-дълъг - предвиждат се жилищни комплески, игрища за голф, молове и т.н. Всички тези обекти вече минават за безопасни и не се подлагат на екологична експертиза. Турското правителство говори за опростяване на процедурите в унисон с европейските директиви. Еколозите обаче говорят за картбланш да се съсипва околната среда. Екоинженерката Сонгюл Йозтюрк също гледа критично на новите разпоредби.

Лобизъм в полза на големите проекти

Türkei Bau der dritten Bosporusbrücke

Строежът на трети мост над Босфора беше започнат през 2013-та

"Когато в контролния процес са включени много инстанции, те контролират и последиците за екологичните ресурси, отводнителните системи и други. А когато контролът е повърхностен, строителите могат да вършат, каквото си искат. Смятам, че новите разпоредби лобират в полза на строителния бранш и целят да предотвратят обществени реакции срещу големите проекти", казва тя.

Не за първи път турското правителство разхлабва мерките за въздействието на строителните проекти над околната среда. То направи промени през 2008, 2011 и 2012 година. Тези промени все повече потвърждават опасенията на онези, които със загриженост следят засилващото се влияние на строителното лоби в Турция. Особено по времето на правителството на Ердоган, строителният бранш преживя истински бум. Много често влиятелни политици от Партията на справедливостта и развитието са едновременно и в надзорните съвети на големите фирми и печелят от разхлабването на екологичните изисквания за строителство.

Всички останали, които мислят и за околната среда, минават за противници на напредъка. "Има безброй закони за защита на нашите национални паркове, гори и природни резервати. Но с аргумента за "голяма обществена полза" те просто биват заобикаляни", оплаква се Пинар Аксоган от "Грийнпийс". Най-пресният пример: Реджеп Тайип Ердоган разреши строителството на президентския дворец с над 1 000 стаи в една гора в околностите на Анкара. Бяха изсечени безброй дървета от природния резерват. А турското правителство не допусна никакви критики - престижът на нацията бил заложен на карта!

Редакцията препоръчва