Туризъм под сянката на ДС | Новини и анализи от България | DW | 11.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Туризъм под сянката на ДС

Какви са последствията от дългогодишния контрол на Държавна сигурност върху туристическия сектор в България? Николай Цеков потърси факти и свидетели на показателната за България метаморфоза на пъдарите в господари.

В края на юни разбрахме от Комисията по досиетата имената на 45 бизнесмени от игралния бизнес, които са били доносници на тайните служби на бившия комунистически режим в България. Едва ли е изненада, че сред тях са притежателите на едни от най-големите хотели по Черноморието. Още от 2008 година пък знаем имената на 14 живи и здрави бивши агенти на ДС, които навремето са управлявали държавни институции с ресор туризъм - в НРБ и след това.

Параноята на БКП

Фокусирането на ДС и останалите тайни служби върху създаденото да носи валутни приходи на комунистическия режим предприятие „Балкантурист“ е трайна тенденция през целия периода на социализма. Ако се съди по статистиките в публикувания наскоро от Комисията по досиетата документален сборник „ДС и туризмът“, отрасълът буквално е гъмжал от агенти и доносници. Към края на 80-те години броят на щатните сътрудници, които са следели курортите и големите градски хотели, достига 2 000 души. Поне десетократно по-голям е броят на поверените им доносници и „доверени лица“. Куриозите на туристическия шпионаж в НРБ могат да се обобщят с резултатите от най-успешната “плажна” операция между КГБ и ДС през 1988 г.: трима оперативни работници и едно “доверено лице” цяло лято са прослушвали и заснемали контактите на следения от службите обект “Циник” със съветска гражданка. Заключенията след изнурителния труд са "потресаващи" – контактът е на интимна основа.

Основната причина за наплива на „слушалки“ по плажовете и ски пистите е параноята на „народната власт“. Шпиономанията и страхът, че империализмът ще се възползва от отварянето на НРБ за международен туризъм и ще напълни страната с разузнавачи и диверсанти, личи ясно в повечето документи, включени в сборника „ДС и туризмът“. Този страх е умело подклаждан от ръководствата на тайните служби в усилията им да бъдат не само пъдари, но и повелители на „общонародната“ собственост.

Минало незабравимо....

Akten der bulgarischen Staatssicherheit

В края на юни Комисията по досиетата осветли агентурното минало на 45 бизнесмени с интереси в туризма

Зелена светлина за широкото инфилтриране на тайни ченгета и доносници в туристическите обекти дава и обстоятелството, че Черноморието през 60-те и 70-те години на миналия век се превръща в пресечна точка за две от най-опасните за целостта и сигурността на съветския лагер срещи – между туристи от ГДР и ГФР и на евреи от Съветския съюз с граждани на Израел. Именно Щази и КГБ са най-настоятелни в исканията си за пълен контрол върху местата за отсядане на туристите от двете страни на Желязната завеса, както и за тотален надзор и пресичане на всякакви контакти помежду им. Щази не се доверява особено на „братската“ ДС и организира в София, Бургас и Варна собствени постоянни и сезонни бюра за наблюдение върху поведението на летовниците от ГДР и за евентуалните им планове за бягство от социалистическия "рай".

Бич за оперативния състав и агентурния апарат на ДС е незнанието на чужди езици, което много затруднява контрола върху посетителите на НРБ от капиталистическия свят, признава шпионското ведомство в доклад до министъра на МВР в края на 1959 година. „Трябва да подхождаме настъпателно спрямо чужденците и те да почувстват силата на нашия строй. Необходимо е да обкръжим с доверени хора роднините и приятелите им в България“, съветват експертите на ДС. Вземат се мерки и за пресичане на „развращаващото“ влияние на Запада върху апарата на тайната милиция. Така например през 1960 г. на агентурата на ДС е забранено да прави секс със западни туристки и туристи, освен в случаите на „сериозен оперативен интерес“.

Друг белег в документите на ДС за засилващия се международен туристически и транзитен поток към и през НРБ е решението от средата на 70-те години да се изгражда „минимален“ агентурен апарат към всеки хотел, бар и къмпинг, който да докладва за съмнително поведение или разговори на чужденците - както помежду им, така и с местните. Голям проблем за шефовете на „туристическите“ ченгета тогава са оплакванията на западни граждани за задържания, физическо насилие и отнемания на филми, фотоапарати и магнетофони под предлог, че са предназначени за шпионаж и че се правят снимки на военни катери. Това налага да се формират специални бригади за подслушване и следене на чужденците по българските курорти, които могат да вършат работа без да раздават шамари и обръщат куфари.

Bulgarien - Schild aus den kommunistischen Zeiten

Популярен лозунг от времето на социализма в България

Въпреки директната намеса на ДС в управлението и контрола на туристическите обекти, проституцията, контрабандата и „просията“ за обмен на левове срещу твърда валута набират скорост, констатират ченгетата по плажовете. Нарастват случаите на грабежи и нападения срещу чужденци, които през 80-те години ескалират до организиран пътен бандитизъм. Лошата хигиена, натравянията и алкохолните турове, характерни за сегашния „балкантуризъм“, всъщност са неотменна част от обслужването на българи и задгранични гости през целия период на социализма в България, свидетелстват информациите на ДС. В анализ на Варненското окръжно управление от края на 1989 г. се посочва, че „...и тази година продължава тенденцията курортите на „Балкантурист“ да се посещават от граждани на капиталистически страни, намиращи се на много ниско социално равнище. В много случаи това са безработни или получаващи социални помощи в своите страни“.

Когато пъдарите стават господари

Към края на соца ДС проявява неистов интерес към параметрите на сключваните договори и сътрудничеството между български и западни туроператори. Разследващият журналист и политолог Антон Тодоров твърди, че са налице неоспорими документи за активната роля на ДС и нейните хора в приватизацията на туризма.

„Около 80 процента от собствениците на апетитната част от българската икономика са или родствено и приятелски свързани с комунистическата номенклатура, или произлизат от средите на ДС. Такова впечатляващо присъствие отхвърля всякакви теории за статистически случайности и конспирации“, изтъква Тодоров. Той допълва, че лъвският пай от изградените туристически обекти през соца е попаднал именно в свързани с ДС лица. „Пример за това е обсебването на най-добрите хотели на „Балкантурист“ от фамилия, пряко свързана с ДС. „Мултигруп“ беше групировка, която дълго време стоеше на входа и изхода на най-големите предприятия в енергетиката и металургията. Именно тя придоби най-големия и хубав хотел на „Балкантурист“ – Гранд-хотел Варна. Голяма част от 700-те хотела в "Слънчев бряг" принадлежат също на свързани с комунистическите тайни служби агенти и доносници", твърди Тодоров.

Редакцията препоръчва