″Тук има ли въобще бежанци?″ | Новини и анализи от България | DW | 15.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Тук има ли въобще бежанци?"

В България непрекъснато влизат бежанци, но българите от граничните райони сякаш нямат интерес към този процес. Там почти няма сдружения, които да се занимават с проблемите, свързани с бежанците, пише Татяна Васкберг.

През последната година България остана встрани от огромния бежански поток. Въпреки това и през нейната териотрия продължиха да минават хора, търсещи убежище - макар и сравнително малко на брой. Днес в България бежанската криза се усеща най-силно в районите, граничещи с Гърция и Турция. Това обаче не води до раздвижване на местния неправителствен сектор, сочат данните на различни общини и донорски организации.

На някои места се срещат ангажирани хора и доброволчески групи, организиращи предимно хумантарна помощ за бежанците. Но пък липсва почти всичко останало, което се очаква от едно активно гражданско общество, изправено пред най-голямата миграционна криза след края на Втората световна война. В пограничните райони няма местни организации, които да се занимават с набавяне на информация и на аналитично знание, които да изграждат механизми за социална интеграция, образователни политики или културно взаимодействие. А на фона на мащаба на кризата тази липса е трудно обяснима. Още повече, че става дума за европейска страна.

Редакцията препоръчва

Кой помага на бежанците?

"На местно равнище имаме проблеми дори и с проектите ни за ромска интеграция, а какво остава за идеи, свързани с бежанци", казва Живко Цирков, който от двайсет години ръководи ямболския Център за образователни програми и социални инициативи. Двете теми – за ромите и за бежанците – не са обвързани случайно. Всеки втори събеседник от неправителствения сектор напомня неписаното правило: ако властите са противници на ромската интеграция, значи е почти сигурно, че ще бъдат и против интеграцията на бежанците. А в повечето случаи финансирането на проектите зависи именно от общинските власти.

"Уж сме на две крачки от границата, дето бежанците редовно я преминавали, но истината е, че каквото знаем за бежанците, го знаем от телевизията", казва Мария от Ямбол, продавачка в местния търговски център. "Понякога даже се чудя, тук има ли наистина бежанци, след като ги няма нито в училището, нито на улицата, нито в магазина", добавя възрастната жена.

Има ли ги наистина? Ако съдим по активността на местните жители – не. "Не съм чувал за нито една неправителствена организация в ямболска област, която да се занимава с проблеми, свързани с бежанската вълна", казва Живко Цирков. Водим разговора точно след като районът се прослави с Динко, "ловеца на бежанци". И след като стана ясно, че селата на юг от Ямбол почти ежедневно се сблъскват с хора, нелегално преминали границата. Подобна е ситуацията и в Бургаска област. А в Кърджалийска и в Смолянска област е имало единични прояви на мюфтийството, свързани със събиране на хуманитарна помощ.

Относително изключение от общото правило е Хасковска област, където се намират два от най-печално прославените лагери за бежанци – този в Харманли и този в Пъстрогор. В Харманли британските педагожки Джил и Сейди Класби (майка и дъщеря) са организирали училище за децата бежанци. Помага им тяхната колежка от Хасково Лидия Стайкова, която от три години организира акции за хуманитарна помощ. Тя твърди, че чувства много силна подкрепа от група доброволци от Стара Загора, помни добре спорадичните инициативи на някои училища в Хасково, а също и инициативите на местната протестантска църква. Но като цяло не може да посочи някаква организация, нито пък кой знае каква активност от страна на местните жители и тяхна ангажираност с проблемите на бежанците. "В Хасково се знае малко за лагера Харманли", казва Лидия Стайкова и добавя, че дори в самото Харманли няма активност. Е, ако не броим отрицателната активност, разбира се. Самата Лидия Стайкова редовно е обект на заплахи заради това, че помага на бежанците.

Syrische Flüchtlinge in Bulgarien

Бежански лагер в България

Доброволците се броят на пръсти

Държавата с нищо не насърчава хората, които биха искали да се занимават с проблемите на бежанците, смята Живко Цирков. Той напомня, че в трансграничната програма България-Турция приоритетно се финансират проекти, свързани "със странични въпроси" като туризъм или екология например. "Все едно бежанците в този регион не съществуват", отбелязва той. Според него, работните групи от България и Турция, както и Министерството на регионалното развитие не са подали сигнал до Европейската комисия за адекватните нужди на трансграничното сътрудничество.

Същевременно България е на едно от последните места в Европа по участие в различни форми на гражданска организация. Според Европейското изследване на ценностите, повече от 86 % от българите не членуват в никакви неправителствени организации. Както става ясно от други изследвания, сред малкото членуващи преобладават участниците в спортни съюзи или в училищни организации. Според екипа социолози на институт "Отворено общество", между май 2014 и май 2015 година само 8 % от българите са работили като доброволци и само 6 % са отправяли предложения към общинската или държавната администрация. А само 3 % от българите са членували в неправителствена организация.