Тръгнеш ли на война... | Новини и анализи от Европа | DW | 26.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Тръгнеш ли на война...

Ангела Меркел обещава подкрепа на Франция, но сякаш няма да получи нищо в замяна. Париж и Берлин в момента се разминават по доста въпроси, коментира Барбара Везел.

След атентата срещу „Шарли Ебдо” за германската канцлерка Ангела Меркел цената на солидарността с Франция все още не беше проблем. Да крачи редом с Франсоа Оланд на траурния марш – това беше цялото побратимяване, заедно с добавеното обещание, че ще бъдат взети всички мерки в борбата срещу тероризма. Вече знаем колко струват подобни обещания вътре в ЕС. Отделните страни по принцип отказват да извършват каквито и да било действия, които не са задължителни.

Исканията на Париж

Но след последната серия от кръвопролитни атентати в Париж, светът изглежда другояче. Френският президент вече не само говори за война срещу терористите и техните кукловоди от бруталната секта масови убийци, наречена „Ислямска държава” – не, той вече иска и да води. И ясно каза именно това на Ангела Меркел по време на вечерята им в Eлисейския дворец. На фона на сегашните си затруднения канцлерката беше донесла щедър подарък: обещанието да изпрати 650 войници от Бундесвера в Мали, за да се освободят френски войници, стационирани там. Нека да отбележим, че за германската отбранителна политика това е много сериозен жест.

Но за Оланд той не е достатъчен. Френският президент настоява за по-голям ангажимент, ако е възможно дори в Сирия и Ирак. Ако Германия се съгласи да направи още една крачка в осъществяването на своята подкрепа, това ще бъде добър сигнал – така се изрази френският президент. Добър, обаче за кого? – това е въпросът. Естествено, самият Оланд ще спечели доста, ако германското правителство реши да се обвърже и военно във войната, която той обяви на „Ислямска държава”. Защото досегашните му опити да привлече още съюзници получиха в ответ много мили думи и малко конкретна помощ. Президентът на САЩ Барак Обама не е особено склонен да затъва още по-надълбоко в сирийското блато. Руският президент Владимир Путин тъй или иначе върши само онова, което му е изгодно. А във Великобритания Долната камара може би ще одобри участието във въздушни удари в Сирия, но иначе няма особен ентусиазъм за нови военни авантюри.

Германия като партньор във войната срещу ИД?

За всеобща изненада Ангела Меркел все пак намекна, че е готова да помисли какви допълнителни задачи може да поеме Германия в борбата срещу „Ислямска държава”. Заговори се дори за евентуалното включване на разузнавателните самолети „Торнадо”. Такива намеци будят недоумение, защото канцлерката почти няма какво да спечели, но може да изгуби много: на първо място вътрешнополитически капитал, какъвто вече достатъчно изразходва с политиката си към бежанците. Освен това обаче, ако се включи военно във въздушните удари в Сирия, Германия ще повтори грехопадението си от намесата в Афганистан. Страната само ще се забърка в поредната асиметрична война с непредвидими последици, с неясни цели и с твърде умерени шансове за успех. Защото никой не твърди сериозно, че „Ислямска държава” може да бъде победена с въздушни удари. По такъв начин обаче Германия ще бъде замесена и в една близкоизточна политика, която досега създава не решения, а само нови проблеми.

Barbara Wesel Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Барбара Везел

Защо Меркел поема такива рискове?

По принцип френският президент би трябвало да предложи и някаква отплата за евентуалната германска помощ. Само че сегашният му курс влиза в разрез с много от целите на германското правителство. Така например неговите опити за сближаване с руския президент са в противоречие с украинската политика на канцлерката. Ясната линия на Меркел по отношение на Путин се оказва под заплаха, ако Оланд вземе руския президент за свой партньор срещу „Ислямска държава”. Да не говорим, че Париж окончателно изхвърли през борда германската политика за икономии вътре в еврозоната, защото трябва да се бори срещу тероризма. А когато канцлерката на свой ред поиска от Франция спешна подкрепа за своята политика към бежанците, френският премиер Манюел Валс хладно отговори, че неговата страна не може да приеме повече хора.

Нима в случая Меркел обещава прекалено много солидарност? Или пък я обещава за неправилната кауза? Или обратно: тя самата вярва в така наречената „война срещу терора”? В крайна сметка политическата цена за Германия може да се окаже прекалено висока. Прекалено висока, като имаме предвид както несигурните шансове за успех, така и факта, че тръгнеш ли на война, никога не знаеш дали ще се прибереш жив. А тази поговорка важи с особена сила за политическото блато в Близкия изток.

Редакцията препоръчва