Трудното българско завръщане в Европа | Новини и анализи от България | DW | 26.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Трудното българско завръщане в Европа

Елитите в България днес са същите както в края на комунистическия режим. Те просто носят други имена, казва в интервю за „Дойче веле“ бившата главна редакторка на френския „Монд“ Силви Кауфман.

Първият досег на световноизвестната журналистка с България е през 1978 година. Като кореспондентка на „Монд“ в Москва Силви Кауфман разбира, че в съветската столица считат НРБ за 16-та република. И днес на отличен руски тя цитира научената в онзи период фраза „Курица не птица, а Болгария – не заграница...“

Митеран и дисидентите

По-късно, като кореспондентка за Централна Европа на водещия парижки ежедневник, заедно с други френски журналисти Силви Кауфман придружава президента Франсоа Митеран по време на посещението му през януари 1989 г. в България и на срещите му с изявени противници на тогавашния режим на Тодор Живков. „Изглежда посещението на Митеран е било важен момент в борбата срещу режима, но аз не си спомям кой знае какво за срещите му с дисиденти и студенти в София. Това, което обаче ясно помня, е създаването на „Екогласност“ два месеца преди визитата, без което закуските на Митеран с инакомислещи във френското посолство просто нямаше да се случат“, разказва известната журналистка.

Нейният репортаж от София преди 25 години обаче съдържа едно запомнящо се твърдение на самия Тодор Живков: на въпрос как той възприема многопартийността, десет месеца преди да падне от власт диктаторът предрича, че "в България няма да има друга партия на власт освен нашата, защото така е решила историята".

Bulgarien Dissident

Част от участниците в легендарната закуска във френското посолство 20 години по-късно на същото място

Кауфман нарича управлението на Живков "един от най-суровите комунистически режими в Източна Европа", превърнал страната в "заден двор“, а насилствената смяна на имената на българските турци - "етническото измерение" на комунистическото управление. Всичко това е предопределило бавния напредък на България по пътя на демократизацията и европейската интеграция, убедена е Кауфман.

Новите предизвикателства

Според френската журналистка, и България, и европейските институции носят еднаква вина за последвалите проблеми на България около установяването на върховенството на закона, усвояването на еврофондовете и във всички останали аспекти на българското еврочленство. „Това членство се оказа трудно и за двете страни, защото Европейският съюз се съгласи в общността да влезе нова държава, която не си беше свършила „домашната работа“ по достигането на критериите за влизане в Обединена Европа“, категорична е Силви Кауфман. „Учудвам се на жалбите, че в България не е имало дебат по влизането на страната в Европейския съюз. Във Франция също нямаше подобен дебат, защото както за вас, така и за нас, принадлежността към европейското семейство и ценностите му е нещо естествено", казва тя.

Не е никак странно, че някои членки не успяват да усвояват ефективно европейските фондове, а държави като Испания или Полша получават осезаемо по-големи изгоди от тях. Именно подкрепата от Европа беше причина за развитието на тяхната икономика и инфраструктура, а оттам и за съществено повишаване на стандарта на живот в двете държави. Но ако сравняваме България с Полша не бива да забравяме, че Полша беше първата източноевропейска държава, скъсала с комунизма. И това започна доста преди 1989-та, припомня френската журналистка.

Наша обща отговорност

Chefredakteurin Sylvie Kauffmann

Силви Кауфман

На въпрос за настроенията във френското общество по отношение на ромската миграция, Силви Кауфман отговаря с известна предпазливост. “При свободното придвижване в рамките на Европейския съюз едни хора са по-добре приемани от други. Някои от мигрантите работят с повече мотивация и полагат по-големи усилия да намерят работа и да се интегрират в обществото. При ромите всичко това е по-трудно, защото те са общност, която продължава да живее според традициите си. Затова тя се интегрира по-трудно в европейските общества и дори страни като Франция, Германия или Италия срещат трудности в приемането на тези хора. Мисля, че всички трябва да положим усилия в посока на ромската интеграция или да помогнем ромските мигранти да се завърнат в страните, където са родени. Това е обща отговорност и на държавите, които приемат тези мигранти, и на страните, откъдето те произлизат. Но по никакъв начин не искам да поставям клеймо върху ромите", казва френската журналистка.

Към младите българи тя се обръща с призива да не напускат родината си. "Пътувайте, развивайте се, но и се връщайте“, казва Силви Кауфман.

Редакцията препоръчва