Трудната българска смърт | Начало | DW | 29.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Трудната българска смърт

Ако е вярно, че не само делата ни приживе, но и отношението ни към мъртвите показват що за хора сме, тогава какви сме наистина? Георги Дерменджиев с опит за прочит на отношението на българите към смъртта.

В годините на комунизма вярата на хората беше принесена в жертва от тоталитарния режим, което неминуемо се отрази и върху отношението на българите към смъртта. Според доц. д-р Валентина Васева от Етнографския институт към БАН „насилствената секуларизация, неизбежна при атеизма, налага и драстични промени в самия погребален ритуал – отпадат всички църковни елементи: опелото в църква, последното целувание на гроба, кръстенето, паленето на свещи и пожеланието «Бог да прости», съпътстващи християнското погребение”.

Вредни отживелици?

В стремежа си да проникне на всички нива на бита, комунизмът слага ръка и на нещо толкова лично като смъртта: кръстът на гроба е заменен от червена пирамида с петолъчна звезда на върха; отпадат и други обичаи – известяването на смъртта в пресата (запазено като привилегия само за представителите на партийната върхушка), помените, задушниците и раздаването на храна за "Бог да прости", допълва Васева. Всичко това е заклеймено като «вредни отживелици» от комунистите, според които човекът трябва да се почита и уважава приживе, а след смъртта няма голямо значение какво се прави на гроба, защото делата му, ако са били в полза на обществото, ще се помнят вечно от признателните потомци.

Паметта обаче се поддържа в голяма част и от религиозните традиции, много от които насилствено изчезнаха по времето на комунизма. Една нова инициатива може да помогне в това отношение. Както научи Дойче веле от Бисер Христов от Отдела по инвестиционен контрол на ОП „Гробищни паркове”, вече са водени разговори с организацията Free Sofia Tour за включване на Централните софийски гробища в туристическите маршрути на столицата, по примера на много други европейски столици и градове. "В момента се изчаква становище от Министерството на културата за това гробните места на кои бележити българи могат да се включат в този маршрут”, казва той. А Централните софийски гробища определено имат какво да покажат на широката общественост: там лежат тленните останки на именити българи като Стефан Стамболов, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Пейо Яворов, редом с десетки други известни личности от близкото и далечно минало.

Bulgarien Grabmal Freidhof

Гробът на Елин Пелин на Централните софийски гробища

Някои порочни практики

Окаяният вид на голяма част от гробищните паркове на България е финалният щрих на едно често порочно отношение към смъртта. С него от години се бори Съюзът на погребалните фирми в България (СПФБ), най-старата и голяма оргазнизация в бранша на траурните и погребалните услуги в страната. През 2011 г. съюзът е внесъл законопроект за гробищните паркове, погребалната и траурнo-обредната дейност, който не е гласуван и до днес.

"Досега няма нормативен акт, който да регламентира каквото и да е по отношение на гробищата, погребалната и траурно-обредната дейност в България", казва председателят на съюза Атанас Аргиров. В момента няма как да се осъществява контрол на дейността на погребалните фирми, нито да се следи за нелоялна конкуренция. По този начин се ощетяват както фирмите в бранша, така и обикновените граждани, принудени в крайна сметка да плащат цената за бездействието на държавата.

Съвместната дейност между медицински лица и погребални агенции е един от сериозните проблеми за бранша и гражданите. Според Аргиров не са редки случаите когато медицински лица използват авторитета си, за да насочват близките на покойника към определена фирма или предприятие. "Това не е помощ, а се прави само за да се вземе комисиона от около 200-300 лева”, казва той. Подобни порочни практики се срещат в София и повечето областни градове.

Внимание: мними погребални агенти!

Bulgarien Grabmal Freidhof

Такава нерадостна картина може да се види на много от българските гробища

Друг възлов проблем представляват погребалните фирми фантоми, наричани още „копърки” от хората в бранша. Има случаи, в които техни представители пристигат с екипи на Спешна помощ, когато е подаден сигнал за починал. Атанас Аргиров описва мнимите траурни агенти така: „Нямат офис, работници или друг персонал, нямат коли и идват без нищо, измислят си една цена, вземат каквото могат и след това наемат други фирми – от една наемат хора, от друга взимат кола, ритуален агент, карат покойника в камера на друга фирма и т.н..” На места пък патоанатомите са се превърнали в погребални агенти, казва Атанас Аргиров. Подобни своеволия във Франция са прекъснати със закон, а медицинските лица, надхвърлили правата си, търпят сурови глоби и губят правото да упражняват професията си.

Дали подобно нещо е възможно да се случи един ден и в България, остава под въпрос. Друго обаче е пределно ясно – че се налага промяна в отношението към смъртта, въпреки неизбежната забрава и безпаметността, към които българското общество е тласкано. Когато днес българите са свободни да избират в какво да вярват и в какво - не, не бива да се изпуска от очи една проста истина – че не само делата ни приживе, но и отношението ни към онези, които вече не са сред нас, говорят що за хора сме.

Редакцията препоръчва