Труден, но неизбежен отговор | Новини и анализи от Европа | DW | 30.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Труден, но неизбежен отговор

Никой не знае дали новите санкции на ЕС срещу Русия ще окажат желаното въздействие. Но Съюзът беше длъжен да предприеме тази стъпка, твърди в коментара си Бернд Ригерт.

Най-после! След месеци на колебливост и изчакване ЕС наложи ефективни икономически санкции на Русия. 28-те страни-членки трудно постигнаха консенсус, защото всяка страна гледаше собствените си интереси. В крайна сметка европейските държави постигнаха единодушие, а това вече е положителен сигнал. ЕС трябваше да действа. В противен случай би загубил доверието на гражданите. Многото декларирани намерения и заплахи срещу Москва най-после трябваше да бъдат последвани от дела. Руският президент си играе с огъня и въпреки трагичната смърт на близо 300-та пътници на малайзийския пътнически самолет, не омиротвори сепаратистите. ЕС вече нямаше друг избор, освен да наложи тежки икономически санции. Съюзът стана свидетел на окупацията на Крим и наблюдаваше как въоръженият бунт в Източна Украйна се превръща в един вид гражданска война. ЕС позволи да бъден воден за носа от Москва. Европа направи безброй дипломатически предложения за решаване на конфликта. Свалянето на пътническия самолет обаче преля чашата и ЕС най-сетне стигна до прозрението, че повече така не може.

Действени ли са санкциите?

Никой не може да предскаже със сигурност дали санкциите срещу Русия ще окажат желаното въздействие и ще принудят руския президент да отстъпи. Във всеки случай процесът ще бъде дълъг. Руската икономика ще пострада. Възможно е да последва рецесия. Но руският президент сигурно ще издържи по-дълго, отколото би се искало на Запада. По всичко личи, че руското население стои твърдо зад своя президент. Дали обаче и олигарсите ще продължат да го подкрепят, когато видят как богатствата им започват да се стопяват?

Deutsche Welle Bernd Riegert

Бернд Ригерт

ЕС пропусна обаче да каже на своите граждани, че санкциите ще засегнат и тях. В най-лошия случай, притиснатият в ъгъла руски президент би могъл да ограничи руските енергийни доставки за Европа. Странно, че в оповестяването на решението държавните и правителствени ръководители останаха тъй пестеливи на думи: никаква официална декларация пред телевизионните камери, нищо такова. ЕС организира извънредни срещи на върха за щяло и нещяло, но не и за тази открита политическа атака срещу Москва. Едва ли европейската политика може да бъде "продавана" по-зле.

Най-сетне европейци и американци съгласуват действията си във връзка със санкциите. ЕС постепенно се приближи до твърдия курс на Белия дом. И това е правилно, защото само една обединена общност вероятно може да впечатли Путин. Всъщност руският президент има и други опции. Той не е така изолиран, както вероятно желае ЕС. Китай и останалите бързоразвиващи се страни като Бразилия, Индия и Южна Африка открито ласкаят автократичния господар в Кремъл, както видяхме на срещата на страните от БРИКС. В дългосрочна перпектива Москва вероятно би успяла да пренасочи енергийните си достаки към Азия и да внася машините си от Китай.

ЕС направи първата стъпка към една възможна ескалация на санкциите. И това беше неизбежно. Сега обаче ЕС трябва да приобщи и трети страни към санкциите, за да предотврати тяхното заобикаляне чрез банки от Азия и Латинска Америка. ЕС трябва да преследва целите си и да ограничи имперските амбиции на Русия, да освободи Украйна и за запази застрашения мирен ред в Европа. Санциите се най-тежкото политическо оръжие на ЕС. Сега Русия е изправена през избора - ескалация или отстъпление.

Редакцията препоръчва