Три строфи шовинизъм | Начало | DW | 15.05.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Три строфи шовинизъм

Преди години Евровизия се използваше от някои страни в Източна Европа като платформа, на която да се конкурират със Запада. И днес конкурсът е обременен от много конфликти. "Зюддойче Цайтунг" за дрязгите около Евровизия.

default

Скритият шовинизъм показва лицето си

Отначало Естония искаше да бойкотира Евровизия, след това имаше спор между Русия и Украйна, сега руснаците се бият помежду си, пише Томас Щайнфелд в статията си "Три строфи шовинизъм" в петъчното издание на "Зюддойче Цайтунг". Разбира се, всичко това се случва, защото Русия отдава на конкурса голямо значение като възможност да демонстрира престиж. Но защо изобщо се случва това? И има ли цялата история нещо общо с шлагера, който всъщност би трябвало да е в основата на Евровизия?

Национален фундаментализъм със съмнително качество

Euro-Vision (2) - mit Karte

След 1990 година Евровизия започва да се "балканизира"

Отговорът е: да, има нещо общо. Неслучайно споровете започват през 1990 година, когато Евровизия разширява възможността за участие и дава право на някои източноевропейски държави да се включат. Дотогава конкурсното пеене в лекия шлагерен жанр имаше стойност на кокетно мероприятие, в което имаше известен уют. Но конкурсът винаги е имал много по-голямо значение за малки европейски страни като Швеция, Ирландия и Исландия, отколкото за големите държави. Само за Югославия, единствената страна от Източна Европа с право на участие тогава, конкурсът има национално значение.

С участието на източноевропейските страни в Евровизия конкурсът все повече започна да се "балканизира". Авторът говори за "балканизация", аргументирайки, че изведнъж в лекия музикален жанр на шлагера се намесва един национален фундаментализъм със съмнително качество, ширещ се от Албания до Турция и от Литва до Молдова.

Но шлагерът не е ли песен, състояща се от три строфи и два рефрена в такт четири четвърти, модел, важащ за цял свят? Всъщност не, за високите социални слоеве на Запад шлагерът е жанр - демоде, който някога е започнал от "О, соле мио" и е можел да спечели много фенове, а днес отдавна е само спомен или се е префасонирал в носталгични парчета, изпълнявани от германеца Роже Цицеро например.

Russland Land und Leute Eurovision 2009 Plakat in Moskau

Тази година проблемът се изостря и от факта, че домакин е Москва

На сцената маските падат

Дори и много хора да не искат да го чуват, шлагерът е произлязъл от народната песен, макар и днес да се представя в образа на хардрок или стадионен химн. Шлагерът в Евровизия се допълва от турски зурли или азърбейджански ударни инструменти. Те със сигурност са само маскиране на музиката, но в това "само" се крие една балканизация и то не единствено от страна на балканските държави. В това "само" - или по-точно казано - в този прикрит фолклор се крие много енергия.

Държавите-участнички от бившия Източен блок се конкурират помежду си в качеството си на нестабилни и зависими страни, въпреки формалния суверенитет, който имат. Проблемът се изостря още повече от факта, че конкурсът тази година се провежда в Москва - метрополния град на една нация, която и без това винаги е подозирана, че третира съседните страни като прислужници. Към това се прибавя и механизмът на гласуване, който още повече дава свобода на скритата неприязън. И докато публиката изпада в екстаз, на сцената маските падат и се появява лицето на шовинизма.

Редакцията препоръчва