Три бързи урока за българите след гръцката история | Новини и анализи от България | DW | 29.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Три бързи урока за българите след гръцката история

Неуспешният край на преговорите между Атина и кредиторите ѝ вреди много на гърците. За българите обаче тази история съдържа три важни поуки. Иван Бедров ги изброява в коментара си.

Дългоочакваната новина за Гърция завари десетки хиляди българи по време на почивката им по бреговете на Егейско море и още стотици хиляди, на които в близките дни и седмици им предстои да тръгнат на юг. Вероятно едни се надяват, че евентуални бъдещи турбуленции, преминаване към друга валута и последваща инфлация ще направят почивката им по-евтина. Други пък сигурно се притесняват за предстоящата си почивка на фона на снимките, които показват опашки пред банкомати, а вече и супермаркети. Гърция обаче е не само лятна дестинация - тя е преди всичко съсед. А когато гори къщата на съседа...

На гърците тепърва ще им се налага да правят изводи за себе си, но българският избирател още сега може да научи три важни неща - че договорите са си договори, че Европа не е само касичка с пари, и че когато една нация е избрала да бъде част от общност заедно с други нации, тя трябва и да допринася с нещо, а не само да очаква да бъде гледана като малко дете.

Дадена дума

Версиите за това кой е виновен за днешното състояние на Гърция може да са различни. Разбира се, че това не може да бъде само избраното преди няколко месеца правителство. Не може да бъде и само народът, който е избирал предишните управления, а големите партии са му предлагали все едно и също - поддържано от заеми статукво. Не може да бъдат виновни и само кредиторите, отпускали пари на правителства, които не са възнамерявали да ги върнат. Когато има ред обаче, договорите просто се спазват. Преведено на български това обезсмисля всички популистки обещания как ще изгоним чуждите инвеститори, ще развалим дългосрочни договори, ще опростим нечии дългове и т.н. Всяко подобно действие си има цена, която трябва да бъде поставена на масата наравно със съблазнителните оферти на популистите. Тогава всеки може да избира. Но не и преди цената да е обявена. В рамките на общността, в която сме избрали да живеем, тези номера не вървят. А всеки, който се опита да нарушава правилата, плаща висока цена. Доказателството за българите е на броени метри от шезлонгите им.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Пари, но и принципи

Европейският съюз не е само място за раздаване на еврофондове, въпреки че за редица български играчи (както вероятно и гръцки) той е единствено възможност за докопване до още и още публични ресурси. Съюзът е общност, основана върху споделени принципи и споделени ценности. Не може да бъде приеман като супермаркет, в който влизаш, разхождаш се из щандовете и подбираш какво да вземеш и от какво да се откажеш. Преведено на български това означава, че не може да вземеш свободното пътуване, а да се откажеш от свободата на словото. Не може да вземеш работните места в другите държави от Съюза, а да се откажеш от толерантността към различията. Не може да вземеш парите, а да се откажеш от правилата, върху които е построена тази система на солидарност. Вероятно много хора искрено вярват, че България може да бъде част от ЕС, а в същото време да нарушава законите му в интерес на трети държави и местни частни интереси. Пример за последното беше „Южен поток“.

И взимаш, и даваш

Базов принцип на Европейския съюз е, че членството в него е доброволно. Нито една държава не се е присъединила с помощта на танкове, а чак след продължителна процедура, подкрепена и от двете страни. И желание, разбира се. По същия начин България стана член на НАТО, след като огромната част от гражданите избираха последователно партии - и управляващи, и опозиционни, които поставяха за свой приоритет евроатлантическата интеграция. Преведено на български това означава, че не може да разчиташ на колективна система за отбрана, а да не допринасяш с нищо към нея. Не може да си доброволно част от Алианса, а да приемаш общите ни сили за „чужди“.

И все пак: разбира се, че всичко може. Може още утре да се откажем и от свободното пътуване, и от работните места в Западна Европа, и от достъпните университети, и от еврофондовете. Може още утре да изгоним танковете, да вкараме в затвора участниците в гей парада, да прогоним чуждите фирми. Всичко може, ако хората го поискат. Но всеки, който им го обещава, трябва да бъде честен и да сложи на масата и цената. Урокът вече е пред очите ни.

Редакцията препоръчва

Реклама