Трите проблема с проверките срещу ″Протестна мрежа″ | Новини и анализи от България | DW | 27.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Трите проблема с проверките срещу "Протестна мрежа"

Случаят с проверките срещу активисти на "Протестна мрежа" не само накара френския посланик да попита "Боряна Бецова каква ябълка е?", но и повдигна въпроса за мястото на България в общността на свободните държави.

Коментар от Иван Бедров:

България, за щастие, е свободна страна, в която всеки може да харесва или да не харесва нечии действия. Точно затова харесването и нехаресването не са част от този текст. След новината за образуваните данъчни проверки срещу четири от лицата на гражданската група „Протестна мрежа“ възникват няколко принципни въпроса - докъде стигат правомощията на институциите, кой може да се възползва от тях и къде е общественият интерес в цялата тази история?

А историята е следната: през последната година и половина група граждани упражняват активен натиск върху институциите със сигнали до прокуратурата, открити писма до изпълнителната власт и публична защита на позиции. „Протестна мрежа“ внесе в прокуратурата сигнал срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков, в който ги определи като „организирана престъпна група“ и посочи конкретни съмнения за извършени престъпления. И докато двама от тази триада вече не се радват на благосклонността на съдбата, Делян Пеевски получи от прокуратурата отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на извършени престъпления. Името на прокурора е Боряна Бецова. В деня, в който „Протестна мрежа“ организира протест и срещу самата прокуратура, издател на сайт, пред който Пеевски предпочита да прави изявленията си, внася сигнал до държавното обвинение срещу четири от лицата на „Протестна мрежа”, защото „се изживяват като морална полиция“ и защото „трябва да се знае от какво живеят“.

Първият проблем: няма престъпление

Следва светкавично образуване на предварителна проверка. Прокуратурата възлага на полицията да събира информация. Националната агенция за приходите (НАП) започва пълни проверки на четиримата за четири години назад. Защо? Защото законът позволява на прокуратурата да прави това. Никъде в сигнала не е посочено конкретно престъпление. Никъде в сигнала не е посочено, че някой от четиримата разполага, например, със скъпи имоти отвъд официалните му доходи. Никъде в сигнала не е посочено, че някой от четиримата се занимава с нещо отвъд закона.

Това е проблем, защото отваря вратата към безконтролния и безграничен тормоз срещу всеки, за когото прокуратурата прецени, че трябва да бъде тормозен. НАП отговаря за приходите в българския бюджет и като такава институция има правото да извършва проверки при съмнения за разминаване между доходи и стандарт на живот. Случаят обаче не е такъв. НАП е получила нареждане да извърши пълна проверка на четирима души, за които никъде в държавните институции няма и един ред изписано съмнение за извършено престъпление. Така единственото прегрешение остава говоренето им.

Вторият проблем: Кой?

След като институциите могат да бъдат впрегнати срещу четирима български граждани без легитимно обяснение, възниква въпросът кой може да си позволи да използва държавната машина по този начин. Няколко „съвпадения“ предлагат възможен отговор. Боряна Бецова е прокурорът, който отказа да образува производство срещу Пеевски, защото нито медиите били негови, нито охраната и имотите били негови. Така пишело в имотната му декларация. Същият прокурор води производството срещу бившия зам.-председател на парламента и зам.-председател на ДПС Христо Бисеров. Същият прокурор получава и сигнала от споменатия вече издател и нарежда пълни данъчни проверки на четиримата активисти от „Протестна мрежа“. Точно те пък са най-упоритите говорители по темата за модела #Кой и влиянието му в политиката, бизнеса и съдебната система.

Третият проблем: една твърде опасна тенденция

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Мобилизирането на държавния апарат срещу хора, които просто не се харесват на някого, е белег и за най-сериозния проблем: атаката срещу гражданското общество и дейността на световно признати неправителствени организации. Трима от четиримата разследвани работят в гражданския сектор и за дейността си през годините са получавали финансиране от донори. В медиите-бухалки това е маркирано като „грях“, въпреки че в България има Закон за юридическите лица с нестопанска цел, който ясно регламентира дейността на фондациите, а Министерството на правосъдието дори поддържа публичен регистър с финансовите им отчети. Тоест, това е напълно законна дейност. Прокурор Бецова е изпратила в някои от най-големите организации полицаи, за да установят нещо, което е публикувано на сайтовете им от години - кой проект какво финансиране е получил и за какво. Това съвпада по време и с образуваното дело в Конституционния съд по искане на търговската колегия на Върховния касационен съд за тълкуване на текста от основния закон, гласящ: „Сдруженията на гражданите, включително синдикатите не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политически партии”. Хипотетично тълкуването може да обяви всяка кампания за промяна на законодателството за политическа дейност, тоест - да доведе до закриване на някоя неправителствена организация.

Точно затова случаят не е просто данъчна проверка на четирима граждани. Точно затова случаят привлече дипоматическо внимание още в първия ден - посолството на САЩ заяви, че ще следи отблизо проверката, а посланикът на Франция написа в профила си в Туитър „Боряна Бецова каква ябълка е?“. Именно благодарение на този дипломат изразът „гнили ябълки“ придоби гражданственост като символ на корумпирани и зависими магистрати. А защо посланиците реагират така ли? Защото България, в която се случват подобни неща, може да бъде модел за подражание на някой източен диктатор, но не може да бъде държава от Европейския съюз и НАТО.

Редакцията препоръчва