1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Трите предателства в медиите през 2016-а

Иван Бедров
30 декември 2016

Бягство от етичната журналистика, манипулации с политически цели и много мръсотия - около собствеността и финансирането на медиите: през 2016 изпуснахме мярката, отвъд която вече не различаваме редното от нередното.

https://p.dw.com/p/2V2vj
Parlament in Sofia
Снимка: BGNES

Анализ на Иван Бедров:

Докато светът си обръща езика и се опитва да произнася думата на годината – пост-истина, в България нещата са далеч по-прости. Публиката отдавна е на мнение, че „всички лъжат“, най-високите рейтинги и тиражи отдавна са за „сеира“ - без значение вярна или невярна е информацията, а силните на деня отдавна стигнаха да извода колко полезна им е цялата тази среда и колко безсмислено е да полагат някакви усилия за нормализация.

Сега всеки търси с какво 2016-а година е била уникална, единствена и неповторима спрямо всички предишни. В сферата на медиите обаче няма новина. Внушителната част от тях продължиха да предпочитат краткосрочното и жълтото, да проявяват изненадваща смелост чак след нечия оставка и да предоставят трибуна на агресивния популизъм, който удавя всеки опит за разумно говорене и поведение в обществото. И все пак, нека признаем нещо и на 2016-а година – тя ни преведе отвъд мярката. Бягството от етичната журналистика, манипулациите с политически цели, мръсотията в собствеността и финансирането в сектора отдавна са част от пейзажа. Но в изминаващата година като че ли изпуснахме мярката, отвъд която редното и нередното вече стават неразличими.

Първо предателство: „Как се чувствате?“

По-малко от месец преди края на годината в България се случи трагедия – седем души загинаха, десетки бяха ранени, а още много други останаха без дом след като цистерни се взривиха в движение, преминавайки през гарата в шуменското село Хитрино. Този инцидент отприщи вълна от солидарност и медиите се включиха в кампании за набиране на пари. Организираното състрадание за пореден път контрастираше с липсващото състрадание в моментите на пряк репортерски сблъсък с близки на жертвите. Въпросът „Как се чувствате“ вече се е превърнал в събирателен знак на лешоядското поведение на част от най-големите медии. И не е само Хитрино – нещастия имаше през цялата година, а липсата на мярка и състрадание в действията вече са постоянна емблема на съвременните български медии. Фокусирането върху емоцията, вместо върху причината и следствието, може и да привлича зрители на момента, но отдалечава медиите от тяхната обществена функция. Така зрителите видяха много сълзи, но не разбраха кой и как харчи стотици милиони за железопътна система, която предизвиква катастрофа след катастрофа, нито пък ще узнаят кой и защо има интерес точно за това да не се пита.

Второ предателство: Да влезе Динко/Слави

Screenshot Dinko Valev
Профилът във Фейсбук на "ловеца на бежанци" ДинкоСнимка: facebook.com/dinko.valev

През тази година най-големите медии си позволиха открито да прекрачат границата между своето поле и това на директната политическата дейност. Не че това не се е случвало и преди. Не че „спасители“ не са били продавани през телевизионния екран и преди. Просто този път беше много. Както се казва на улицата – този път беше с бутонките. И справедливостта към всички в медийния сектор изисква най-голямата телевизия – бТВ, да бъде извадена пред скоби. Първо „ловецът на бежанци“ Динко бе превърнат в национален герой. После несвързаните му думи бяха превърнати в легитимна гледна точка. Накрая той се превърна в коментатор по всяка обществена тема, а в свободните от интервюта моменти бе инсталиран и като герой в най-рейтинговото риалити шоу. А пък всекидневното телевизионно шоу на Слави Трифонов се вживя като политически играч, който зададе еднопосочно дневния ред и злоупотреби с ефирния монопол, като отказа да спазва правилата за равнопоставеност на различните гледни точки. В случая не става дума нито за Динко, нито за Слави – и двамата с внушително одобрение от зрителите. Става дума за готовността на част от медиите да се изправят срещу публиката си и да обслужат конкретен политически интерес.

Трето предателство: Пари за кафявите

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov
Снимка: DW/P. Henriksen

Основната част от най-големите медии продължават да разчитат на инжекциите с публично финансиране по европейските фондове. Нищо че първо правителството призна, че прави това непрозрачно, а пък това поражда зависимост. Нищо че после същото правителство изготви правила, които самото то отказа да спазва и продължи да раздава парите под масата. Нищо че дори и сериозна част от т.нар. пазарно финансиране влиза в най-големите медии отново с „одобрително кимане“ от страна на властта – например хазартните игри. Как да изпратиш репортер да пита министъра за сигурността на жп линиите, след като очакваш да подпишеш договор за финансиране със същия министър?

Най-голямото предателство към медиите през годината бе подписването на договори с най-кафявите, пеевски медии за рекламиране на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Точно тези, които провеждат най-лъжливата и неетична кампания срещу европейския избор на България, получиха пари от правителството, което се определяше за проевропейско. Само това да беше, 2016-а година щеше да има пълното право да се нарече годината на голямото предателство към читателите.

Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Рухнала сграда в Турция

Защо земетресението в Турция и Сирия е толкова опустошително

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница