Трите коза на Кирил Петков и Асен Василев | Новини и анализи от България | DW | 16.09.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Трите коза на Кирил Петков и Асен Василев

Кирил Петков и Асен Василев държат поне три коза: те са компетентни и успешни, залагат на една скрита карта и са се прицелили в пространство, в което единственият сериозен претендент беше партията на Слави Трифонов.

Кирил Петков и Асен Василев

Кирил Петков и Асен Василев в Народното събрание

Коментар от Даниел Смилов:

Служебният кабинет се раздели на две: по-голямата част остана в новото-старо служебно правителство, а Кирил Петков и Асен Василев очаквано тръгнаха да правят свой собствен политически проект. Той ще постига леви резултати с десни политики и за него много се говори из медиите. Това е, което знаем засега.

Редакцията препоръчва

Къде са се прицелили Петков и Василев

Новите политически проекти са най-успешни, когато се наместват в пространство с ниска политическа плътност - там те лесно може да се разгърнат и да изместят предходните обитатели. Такова пространство в нашата партийна система е център-лявото. След като БСП под лидерството на Корнелия Нинова зави в национал-популистка посока, център-лявото от европейски тип на практика остана празно: БСП взе да води битки в “патриотичните” ниши. (И то не съвсем успешни битки, ако се съди по повишената подкрепа за “Възраждане”.)

Единственият сериозен претендент за център-лявото остана Слави Трифонов и той наистина успя здраво да притисне БСП. Първо я измести от второто място, а след това тя дори започна да се бори с ДБ за третото. След появата на формацията Петков-Василев е много вероятно БСП да загуби и третото място.

По-интересна обаче е историята с ИТН. В 46-ия парламент партията на Слави Трифонов се разкри като емоционална и антагонистична, но с много ниска степен на политическо съдържание. Малцина в крайна сметка разбраха защо ИТН се скараха така жестоко с ДБ и ИБГНИ, нито пък стана ясно искат ли хората на Слави съдебна реформа или не. По въпроса с пенсиите и бюджета те също общо взето се ориентираха по вятъра и не създадоха впечатление, че имат някаква сериозна програма. Липсата на програмност стана всъщност най-видима в процеса на съставяне на правителство: ИТН хем смятаха БСП за твърде леви, хем постигнаха с тях най-голямо припокриване на политики - каквото и да значи това “припокриване”. А в един предходен момент пък предложиха уж ултра десен премиер в лицето на Николай Василев.

На този фон може да се каже, че макар ИТН да влязоха в център-лявото и да взеха много гласове от малки градове, които преди бяха бастиони на БСП, те оставиха това политическо пространство с много ниска съдържателна и идеологическа плътност.

Промяната продължава с битка за център-лявото

Именно затова Петков и Василев са се прицелили в него и с прагматизма и по-ясната си визия искат да направят свой собствен проект, който да го натовари със съдържание. За това им помагат две неща. Първо, опитът им на министри в служебното правителство, където и двамата направиха важни стъпки по посока реална, конкретна промяна. Това е силен контраст с ИТН, които общо взето изхабиха още един парламент заради липсата на ориентация (в добронамерената интерпретация на поведението им). Второ, Петков и Василев разчитат на скрит коз за център-лявото - одобрението, макар и без изрична подкрепа, на Румен Радев за тях. Разбира се, президентът няма да се ангажира открито с този политически проект, но генеалогичната връзка между него и президенството е ясна за всички.

Това обяснява защо проектът Петков-Василев се посрещна “на нож” от Корнелия Нинова и нейното оредяло войнство: именно за тях опасността е най-директна. Но този проект има потенциал да размести картите в цялата партийна система и представлява нова, сериозна крачка към нейната трансформация. Тази трансформация тече в няколко посоки. От една страна старите партии на статуквото губят подкрепа и са подложени на натиск да се реформират - най-малкото да се разделят с лидерите си, част от които не са за показване, а други направо си стоят скрити.

От друга страна на хората изглежда им писна от мачо-харизматици с мания за “спасяване” на нацията. И изглежда расте търсенето на нормални партии, съставени от психично здрави, образовани и компетентни хора. В това отношение "Демократична България" и новата формация на Петков и Василев ще са естествени съюзници и заедно биха могли да наложат нов, по-цивилизован стил на правене на политика.

И накрая: част от новите партии, които се появиха, промениха лицето си в 46-ия парламент. ИТН, в частност, имаха в началото силен центристки заряд, но все повече започнаха да се проявяват като радикална антисистемна партия. Поведението им в парламента - тоест, несъобразяването с елементарни правила на парламентаризма, сигурно се харесва на радикални избиратели. Но пък ще доведе ИТН до загуби на центристки гласове, които са се уплашили от непродуктивността и конфронтационността на хората на Слави.

Даниел Смилов

Даниел Смилов

ГЕРБ сигурно стоят и потриват ръце, че каквото и да става, новият проект на Петков и Василев няма да вземе гласове от тях. Дори напротив: те се надяват той да отслаби традиционните им опоненти в дясното - ДБ. В крайна сметка Петков и Василев имат биографична връзка с "Да, България" и като стил на поведение приличат на ДБ. Тоест, такъв сценарий на конкуренция с ДБ със сигурност има, но той би могъл сравнително лесно да се избегне при минимална координация и добронамереност между тях и “Промяната продължава” (ако това ще е името на новата формация).

Същевременно ГЕРБ имат причина за сериозно опасение от център-лява формация от европейски тип. Една такава формация би могла да привлече много от по-центристките избиратели на ГЕРБ: например голямата кохорта бивши членове на БКП, които са били отблъснати от БСП и са намерили мястото си в ГЕРБ. Самият Борисов биографично е в тази кохорта. Както и много от ключовите лица около него (едва ли е нужно да се изброяват). Това съотношение е валидно и за избирателите на ГЕРБ.

Добрият и лошият сценарий

Като цяло всяка нова политическа партия, на която социолозите дават по-сериозна подкрепа, носи и шансове, и рискове. Доброто, което може да излезе от проекта Петков-Василев, е вдъхване на увереност на избирателя, че смислена промяна е възможна, че има критична маса от партии, които да реализират идеите за по-добро управление на България. Друг позитив от създаването на новия проект би било уплътняването на център-лявото с реално политическо съдържание. България има нужда от смислена европейска левица: щом Корнелия Нинова не иска или не може да я реализира, Петков, Василев и Радев имат и право, и потенциал да опитат.

Има обаче и негативни сценарии, при които пространството на “партиите на промяната” просто се сдобива с още един играч, който се впуска във “войната на всеки срещу всеки”, характеризирала отминалия парламент. Както е казал Томас Хобс, в тази война животът, включително животът на новите партии, е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, беден, отвратителен, брутален и кратък).

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание