Трите грешки на Запада | Новини и анализи по международни теми | DW | 26.06.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Трите грешки на Запада

Западът в крайна сметка загуби войната в Афганистан - не според собствените му завишени критерий за водене на въоръжени конфликти, а според настоящата ситуация в Афганистан. Кои са трите основни грешки, допуснати там?

Талибаните останаха

Талибаните останаха

След почти 10 години война САЩ преговарят пряко с талибаните. Новината беше потвърдена от шефа на Пентагона Робърт Гейтс. Само дето не е много ясно с кого точно и за какво преговарят американците? Едва ли това е голяма изненада след като знаем, че талибаните са едно изключително ефикасно и сложно като структура движение. От тази гледна точка няма отговор на въпроса, кой е легитимният му представител, с когото Западът може да се договаря и подписва споразумения? От тази гледна точка и съобщеното на Гейтс няма никакво смислово съдържание, а символично значение. И точно в това се състои въпросът - съобщението показва, че Западът е загубил войната в Афганистан заради реалностите на място.

Война без алтернатива

Талибаните могат още отсега да се поздравят, че са победители. Те не са длъжни да преговарят, а трябва само да изчакат, докато западните сили се изтеглят от Афганистан. Процесът изглежда необратим. Още идния месец първите 10 хиляди американски войници ще си тръгнат, а последният чуждестранен войник ще напусне Афганистан през 2014 година. След тази дата талибаните отново ще играят важна роля в Афганистан и само в най-добрия случай те ще се съгласят на компромис с подкрепяните от Запада афганистански сили, който да осигури на страната крехка стабилност. При най-лошия сценарий страната ще бъде тласната обратно към Гражданската война от осемдесетте години на миналия век. Казано иначе - нито един от възможните сценарии не предвижда Афганистан без талибаните.

Archiv 7 Jahrestag der Anschläge vom 11. September Flash-Galerie

След 11 септември за САЩ нямаше алтернатива

Означава ли това, че 10-годишната война в Афганистан е била напразна? Мнозина биха отговорили утвърдително, но в интерес на истината трябва да попитаме също, имаше ли алтернатива на въоръжената интервенция? През 2001 година Ал Кайда беше реална заплаха, а Афганистан й беше нещо като главна квартира. Нито един американски президент не би останал на поста си, ако не се бе задействал след атентатите от 11 септември. А в конкретния случай това означаваше именно започването на война. И в този смисъл войната в Афганистан, която нямаше алтернатива, се оказа една неизбежна грешка.

Атентатите от 11 септември подмамиха суперсилата в пущинака край планината Хиндукуш, който бе и арена на едно от най-важните премервания на силите от времето на Студената война - в Афганистан САЩ нанесоха (чрез своите съюзници) унизително поражение на Съветския съюз, който не познаваше сложния терен - непристъпни планини, негостоприемни степи и изгарящи пустини. Има някакво тъжна последователност в случващото се в Афганистан - част от хората, с които навремето Съветския съюз преговаряше за изтеглянето си от Афганистан, сега преговаря и с американците за същото.

Надменност и игнориране

Flash-Galerie US Soldaten in Afghanistan

Американците останаха окупатори в очите на афганистанците

Първата и решаваща грешка на Запада бе неговата надменност. През 2001 година той се чувстваше толкова богат, могъщ и силен, и вярваше, че може да постигне всичко. В този смисъл Западът страдаше от заслепяване. Втората му грешка бе това, че продължи да води войната и когато целта беше постигната, а именно - разбиването на Ал Кайда в Афганистан. Третата грешка се състои във самовъзприятието на Запада като "добрия" в противовес на "лошия". В действителност западните сили така и не успяха да влязат под кожата на местните хора, които и днес продължават да гледат на тях като на чужда окупационна сила. Не случайно казваме, че всеки, който не желае да се погледне с очите на другия, е осъден на провал.

Редакцията препоръчва

Реклама