Трансбалканските петролопроводи | Начало | DW | 04.03.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Трансбалканските петролопроводи

От цяло десетилетие плановете за два петролопровода си съперничат на Балканите. България е в центъра на петролопроводната сага, а интереси от Вашингтон през Брюксел до Москва ще решат съдбата на строежите. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

default

Следващата седмица, на 9 и 10 март, се очаква тристранна среща на Русия, България и Гърция в Москва. Целта й е да приключи продготвката за подписване на меморандум за сътрудничество, който ще отвори пътя за строежа на петролопровода Бургас-Александруполис. Ако този проект, от който Гърция и Русия са изключително заинтересовани, се осъществи, България има надежда през нейна територия да преминат две петролопроводни линии с огромен икономически потенциал. Вторият план за строеж на петролопровод датира от 1994 година и е известен като АМБО (АМБО е съкращение от имената на държавите през които трябва да премине трасето: Албания, Македония, България). И зад двата проекта стоят силни икономически и политически интереси. Възприето е мнението, че Съединените щати подкрепят АМБО, докато Русия е заинтересована от петролопровода Буграс-Александруполис. Чисто икономически, България има много по-голяма изгода от АМБО, който ще бъде дълъг 900 км и ще свърже Бургас с албанското пристанище Влоре. 51% от трасето на този петролопровод ще са на българска територия, което означава че България ще получава най-високите транзитни такси. Петролопроводите ще създадат работни места и ще допринесат за толкова необходимото изграждане и подобряване на инфраструктурата на южните Балкани. И двата проекта разчитат за осъществяването си на частни инвеститори. Въпреки че ще преминава през териториите на суверенни държави, АМБО например ще се контролира от собствениците си. Това е осигурено с Енергийната спогодба от 1994 година, която дава големи права на чуждите инвеститори и която е подписана от България, Албания и Македония, с което те се отказват от правата си. Независимо от това, трите страни през чиито територии трябва да премине петролопроводът, ще имат възможност да участвуват в строежа като инвеститори и на практика, да се ползуват от икономическите изгоди без да им се налага да инвестират прекалено много от своите средства. Проектът АМБО е в ръцете на корпорация с главна квартира в Ню Йорк, а неин президент е Едуард Фъргюсън, който от 10 години се опитва да привлече политическа и финансова поддръжка за строежа. През тези години АМБО ту излизаше на преден план, ту потъваше в безизвестност. Сега изглежда, че неговият строеж може да започне преди края на тази година и ще струва – по донякъде остарели данни - $1 милиард и 200 или 300 милиона долара. База за това е подписаният в самия край на миналата година от Македония, България и Албания меморандум за сътрудничество за подобряване на регионалната инфраструктура. Освен това АМБО най-после изглежда успява да получат инвестициите, които дълги години липсваха. Фъргюсън обяви преди известно време, че вече има 900 милиона долара за строежа, главно от частни инвестиционни източници в Съединените щати. Това изглежда логично, тъй като главното предназначение на този петролопровод ще бъде да траспортира бързо и сигурно петрол от Каспийския басейн до петроленото пристанище на Европа: Ротердам, а оттам – за Съединените щати. През годините, в които АМБО беше в застой, имаше хапливи коментари, че ако Съединените щати наистина са имали интерес, строежът отдавна да е започнал. Може би е съпадение, но поне от миналата година насам рязката промяна в световния пазар на енергия превърна в приоритет за Америка стабилното и сигурно доставяне на енергия от района на Кавказ, Каспийския басей и петролните полета на Азърбейджан. Специалистите във Вашингтон казват, че транспортът на енергия е главна причина за американския интерес към сигурността на черноморската зона и представлява сериозен мотив за американското желание да поддържа военно присъствие на Балканите. Разполагането на нови военни бази на Балканите според експерти във Вашингтон е свързано повече с интереса на Съединените щати да осигурят надеждни трасета за транспортиране на петрол от Каспийския басейн, отколкото със заплахата от тероризъм. Друга сериозна причина за американския интерес към строежа на АМБО е напредъкът на разговорите за конкурентния петролопровод Бургас-Александруполис. На него - за истинско отчаяние на гръцките лобисти - във Вашингтон се гледа като на лост за разширяване на руското икономическо влияние в черноморската зона. В тази ситуация България, по думите на вашингтонски експерт, съвсем разумно подкрепя и двата проекта, защото не е ясно кой от двата ще се осъществи по-бързо. Общото мнение е, че и двата петролопровода остават под въпрос докато инвеститорите не решат кой от тях е по-необходим и с по-добри изгледи за печалби. Малцина във Вашингтон вярват, че и двата строежа ще се осъществят тъй като според тях на южните Балкани няма място за два петролопровода.