Трагедията на Пражката пролет | Начало | DW | 21.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Трагедията на Пражката пролет

На 21 август 1968 армиите на Варшавския договор влизат в Чехословакия, за да сложат край на "социализма с човешко лице". 45 години по-късно един български историк, следвал тогава в Прага, разказва как е видял събитията.

Ангел Николов не крие как е получил рядката възможност да учи в Чехословакия - баща му работел в издавано в Прага списание за пропаганда на комунизма. Но докато връстниците на Николов в България му завиждали заради връзките, позволили престижното обучение, то чехословашките студенти открито негодували срещу привилегиите на местната комунистическа номенклатура.

"През 60-те години на миналия век България беше абсолютна "черна дупка" - информация нито влизаше, нито излизаше. Хората живееха в постоянен страх да не нарушат някакви разпореждания на режима. В сравнение с кошмара на оруелското ежедневие в НРБ, Чехословакия още през 1963 г. изглеждаше либерална във всяко отношение. Младите хора бяха доста по-свободни и по-естествени. Подобно на чехословашките си връстници и аз живеех с илюзията, че комунизмът не е лоша идея и може да бъде поправен. Събитията в края на 1967 и началото на 1968 ми дадоха увереност, че това е възможно“, споделя Ангел Николов.

Чехословашкият "възродителен" процес

"Случилото през незабравимата Пражка пролет стана възможно благодарение на официалното отхвърляне на сталинизма и на няколко не по-маловажни субективни фактори, сред които изпъкват суетността и измамното чувство за непогрешимост на току-що взелия властта в Москва Леонид Брежнев“, обяснява историкът, който е автор на обширно изследване за събитията в Чехословакия през 60-те години на миналия век. Той добавя, че веднага след успешния преврат срещу предшественика си Хрушчов, Брежнев се обажда на съветските васали в Източна Европа, за да ги информира лично кой "командва парада“ сега. И очаква в отговор те да препотвърдят своята вярност и покорност.

Tschechoslowakei Geschichte Samtene Revolution Prag 1989 Alexander Dubcek

Александър Дубчек излъгва очакванията на Кремъл

Не такива са обаче резултатите от разговора на Брежнев с тогавашния генерален секретар на чехословашката компартия Антонин Новотни, който не крие, че не е очарован от промените, настъпили в Кремъл. Новотни дори забранява на съпругата си да приеме като подарък от новите господари на изток едно скъпо палто, с което окончателно се дискредитира в очите на мнителния си съветски шеф. Дните на генсека са преброени - свиканият набързо пленум на Чехословашката компартия поставя на мястото на Новотни предан на Кремъл апаратчик. Изричното желание на Брежнев е това да е "нашият Саша" - израсналият в Съветския съюз Александър Дубчек. Той обаче има други намерения - истински да помогне на народите на Чехословакия.

Веднага след избора Дубчек и верните му хора в Политбюро се обявяват за "възродителен" процес, който да обнови чехословашкия социализъм отвътре, разказва историкът Ангел Николов. "Никой не беше впечатлен от красивите думи в новата програма на компартията. Но това, което шокира всички, включително началството в Москва, беше бързото им претворяване в дела. Цензурата в медиите изчезна като с магическа пръчка, в радио- и телевизионните предавания участниците свободно дискутираха въпроси и тези, за които доскоро се отиваше "на топло". Новият министър на вътрешните работи обяви, че ще разпусне зловещата Държавна сигурност и ще я реорганизира по подобие на западните институции за защита на правата на гражданите. Хората можеха да пътуват по-свободно на Запад. Еуфорията от свободата беше навсякъде", спомня си някогашният български студент.

Краят на илюзиите

Вбесен от измамените надежди за "нашия Саша", Брежнев реагира гневно още на първата среща със злополучния си избраник. "Говорите, че строите чехословашки социализъм с човешко лице! Тогава какъв е нашият, съветският социализъм?!"

Warschauer Pakt - Einmarsch in die Tschechoslowakei

Танковете слагат край на поетия курс към "социализъм с човешко лице"

Заговорът срещу чехословашката перестройка започва да свива обръча си около Прага. Освен натиска от Москва и от другите "братски" столици, ключова роля изиграва учението "Шумава" на Варшавския договор, което докарва войски от съветския блок под балконите на реформаторите. С оглед на ситуацията "братските" армии забравят да си тръгнат след края на учението. А когато това все пак става, подготовката на дирижираната от Кремъл интервенция вече е приключила.

"Предишната вечер и дори в ранното утро на печалния 21 август по никакъв начин не подсказваха, че нещо ще се случи. Необичайно беше само това, че в заведенията имаше много малко хора. На сутринта майка ми ме събуди с новината за нощното нахлуване на части от пет армии на Варшавския договор. Излязох на улицата и видях съветските танкове по шосето, водещо до летището. В центъра на Прага се събираха хора, които се опитваха да получат някакво обяснение от съветските войници и офицери за неканеното им присъствие. Знаех добре руски и попитах съветските войници какво става, защо са тук? Получавах един-единствен отговор: "Четете вестник "Правда"!

Вестта, че българската армия също участва в инвазията, не закъснява да се разнесе, и това тутакси дава отражение върху отношението към младия българин. "Случайно видях в Прага два камиона с български войници. Някои от тях махаха на хората по улиците, сякаш приемаха благодарности като спасители на чехите и словаците от "контрареволюцията". Срамувах се от чехите, че съм българин", споделя Ангел Николов видяното в края на кратката и трагично приключила Пражка пролет на 1968-ма.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова

Редакцията препоръчва